Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Твърде късно е, Юлий. Трябваше вече да е мъртъв.
Юлий кимна с горчиво примирение, взе купата от хората си и я доближи до устата на умиращия. Едва не дръпна ръце от трескавата жар, която го лъхна от изопнатата кожа.
— Разбираш ли ме? — попита младият римлянин.
Мъжът се опита да кимне, отпи от водата, задави се и лицето му почервеня.
— Можеш ли да ми кажеш какво стана? — настоя Юлий.
Спазмите утихнаха и мъжът изтощено отпусна глава на гърдите си и прошепна:
— Убиха всички. Цялата страна е в пламъци.
— Въстание ли? — бързо попита Юлий.
Можеше да е някакъв нашественик, опустошил няколко крайбрежни града, преди да се оттегли с корабите си. Това се случваше твърде често в тези части на света. Мъжът кимна и пак помоли да пие.
— Митридат — каза после прегракнало. — Когато Сула умря, той ги повика…
Закашля се отново. Юлий излезе навън, на палубата, далеч от вонята на смърт, изпълнила каютата. „Сула е мъртъв?“ Стисна перилата на кораба, мускулите на ръцете му се сгърчиха в спазъм. Надяваше се мъжът, който му беше отнел Марий, да е умрял бавно и мъчително.
Част от него си беше представяла как се връща в Рим с новонабраните си войници, богат и властен, как побеждава Сула и отмъщава за Марий. В по-спокойните си моменти осъзнаваше, че това е детска фантазия, но я беше лелеял толкова дълго; мечта, благодарение на която месеците в килията и припадъците ставаха малко по-поносими.
Докато денят отминаваше, Юлий раздаваше силите си в изпълнението на десетки задачи, необходими за обезопасяване на района на пристанището. Даваните заповеди и хората, на които говореше, му изглеждаха далечни, докато се опитваше да осмисли новината, които беше чул от умиращия. Поне набавянето на провизии му беше осигурило достатъчно занимания. Смъртта на Сула оставяше дупка в бъдещето му, празнота, която се подиграваше на усилията му.
Търговецът Дур го намери да чисти един кладенец заедно с трима легионери. Всички нашественици обикновено отравяха местните водоизточници с трупове на животни и Юлий работеше вцепенено заедно с другите — вадеше разпадащите се мъртви пилета и се мъчеше да не се задави от вонята, докато ги хвърляше настрана.
— Трябва да поговоря с тебе — каза Дур.
Отначало Юлий като че ли не го чу, затова той повтори думите си по-високо. Юлий въздъхна и се обърна към него. Тримата войници продължиха да пускат въжетата с куките, за да вадят разложените пилета. Юлий избърса ръце в туниката си и Дур видя, че е изтощен — и изведнъж осъзна колко е млад този мъж. Поради умората, която гасеше огъня в него, изглеждаше почти като изгубен. Търговецът се прокашля:
— Искам да си тръгна с моите два кораба, господарю. Оставих писмо от мое име, в което се казва, че си наел „Вентул“, за да преследваш пирати. Време е да се върна при семейството си и към собствения си живот.
Юлий го изгледа, без да отговори. След малко Дур започна отново:
— Разбрахме се, че когато намериш Целз, ще взема моя кораб и първата трирема като обезщетение за изгубения товар. Нямам никакви оплаквания, но трябва да заповядаш на твоите хора да слязат от корабите ми, за да отплавам към дома. Те нямат да приемат заповеди от мене.
Юлий се ядоса. Доскоро не беше разбирал колко трудно е да удържиш някакво подобие на чест. Беше обещал на Дур двата кораба, но това беше преди да открие опустошеното от войната пристанище. Какво очакваше този мъж? Воинските инстинкти у Юлий настояваха да му откаже безусловно. Как можеше да помисли да се откаже от два от корабите си, когато Митридат избиваше всички римляни, намиращи се в Гърция?!
— Ела с мене — каза той на Дур и тръгна толкова бързо, че капитанът трябваше да се затича, за да не изостане.
Стигнаха до кея, където бяха закотвени трите кораба. Стражите отдадоха чест и Юлий им отвърна, после спря на ръба на пристана, в сянката на извисяващите се над него и над търговеца галери.
— Не искам да заминаваш.
Дур примига от изненада, после изсъска сърдито:
— Ти ми даде дума, че мога да си тръгна, когато плениш кораба на Целз!
Юлий се обърна към него и той преглътна мълчаливо, когато видя изражението му.
— Няма нужда да ми се напомня, капитане. Няма да ти попречим да си заминеш. Но Рим има нужда от тези кораби.
Остана дълго замислен, с потъмнели очи; взираше се в корабите, които се издигаха и спускаха в мръсната вода.
— Искам да тръгнеш с двата кораба покрай брега, колкото можеш по-бързо, и да намериш на запад пристанище, което Рим използва за дебаркиране на легиони. Предай държавните пари от мое име… и от името на капитан Гадитик от „Акципитер“. Те, струва ми се, ще ти дадат поръчение да отидеш в Рим и да докараш още войници. От това няма да спечелиш нищо, но двата кораба са бързи, а на властите им трябва всяко нещо, което е в състояние да плава.