Смъртта на царете [bg]

Търговецът Дур го намери да чисти един кладенец заедно с трима легионери. Всички нашественици обикновено отравяха местните водоизточници с трупове на животни и Юлий работеше вцепенено заедно с другите — вадеше разпадащите се мъртви пилета и се мъчеше да не се задави от вонята, докато ги хвърляше настрана.

— Трябва да поговоря с тебе — каза Дур.

Отначало Юлий като че ли не го чу, затова той повтори думите си по-високо. Юлий въздъхна и се обърна към него. Тримата войници продължиха да пускат въжетата с куките, за да вадят разложените пилета. Юлий избърса ръце в туниката си и Дур видя, че е изтощен — и изведнъж осъзна колко е млад този мъж. Поради умората, която гасеше огъня в него, изглеждаше почти като изгубен. Търговецът се прокашля:

— Искам да си тръгна с моите два кораба, господарю. Оставих писмо от мое име, в което се казва, че си наел „Вентул“, за да преследваш пирати. Време е да се върна при семейството си и към собствения си живот.

Юлий го изгледа, без да отговори. След малко Дур започна отново:

— Разбрахме се, че когато намериш Целз, ще взема моя кораб и първата трирема като обезщетение за изгубения товар. Нямам никакви оплаквания, но трябва да заповядаш на твоите хора да слязат от корабите ми, за да отплавам към дома. Те нямат да приемат заповеди от мене.

Юлий се ядоса. Доскоро не беше разбирал колко трудно е да удържиш някакво подобие на чест. Беше обещал на Дур двата кораба, но това беше преди да открие опустошеното от войната пристанище. Какво очакваше този мъж? Воинските инстинкти у Юлий настояваха да му откаже безусловно. Как можеше да помисли да се откаже от два от корабите си, когато Митридат избиваше всички римляни, намиращи се в Гърция?!

— Ела с мене — каза той на Дур и тръгна толкова бързо, че капитанът трябваше да се затича, за да не изостане.

Стигнаха до кея, където бяха закотвени трите кораба. Стражите отдадоха чест и Юлий им отвърна, после спря на ръба на пристана, в сянката на извисяващите се над него и над търговеца галери.

— Не искам да заминаваш.

Дур примига от изненада, после изсъска сърдито:

— Ти ми даде дума, че мога да си тръгна, когато плениш кораба на Целз!

Юлий се обърна към него и той преглътна мълчаливо, когато видя изражението му.

— Няма нужда да ми се напомня, капитане. Няма да ти попречим да си заминеш. Но Рим има нужда от тези кораби.

Остана дълго замислен, с потъмнели очи; взираше се в корабите, които се издигаха и спускаха в мръсната вода.

— Искам да тръгнеш с двата кораба покрай брега, колкото можеш по-бързо, и да намериш на запад пристанище, което Рим използва за дебаркиране на легиони. Предай държавните пари от мое име… и от името на капитан Гадитик от „Акципитер“. Те, струва ми се, ще ти дадат поръчение да отидеш в Рим и да докараш още войници. От това няма да спечелиш нищо, но двата кораба са бързи, а на властите им трябва всяко нещо, което е в състояние да плава.