![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
По-голямото момче го фрасна по носа и му потече кръв.
— Я млъквай. Така и така трябва да те набия заради боя, който изядох от господаря, като не те спрях навреме последния път.
Здравата ръка, увита около врата на Октавиан, стисна гърлото му и чиракът го извлече в една малка уличка. Октавиан се напрегна, за да се отскубне, но положението му беше безнадеждно. Забързаната тълпа дори не поглеждаше към него. Още две момчета застанаха до чирака на касапина. И тримата имаха яките ръце на деца, свикнали на усилен физически труд. Носеха престилки, изцапани с прясна кръв от работата на пазара, и Октавиан изпадна в паника, всъщност едва не припадна от ужас при вида на свирепите им физиономии. Момчетата започнаха да го блъскат с юмруци веднага щом завиха зад ъгъла. Шумът на пазара заглъхна като отрязан от високите стени на постройките, които се издигаха над главите им.
Чиракът на касапина блъсна Октавиан в дълбоката до глезени мръсотия на уличката — смесица от отпадъци, изхвърляни години наред през тесните прозорчета над главите им. Октавиан залитна, приклекна и опита да се измъкне, но един от другите го ритна и го спря. Момчето изпищя от болка и страх, когато другите двама се присъединиха към първия и започнаха да го ритат където им попадне.
След минута трите момчета спряха, подпрели ръце на коленете си, задъхани от усилието. Октавиан се бе свил на топка в мръсотията.
Чиракът на касапина изви устни в подигравателна усмивка, вдигна юмрук и се засмя дрезгаво.
— Така ти се пада, туринско копеленце такова. Ще помислиш добре, преди да крадеш от господаря ми, нали?
Изрита Октавиан в лицето и изрева от възторг, когато главата му отхвръкна назад. Октавиан се просна безчувствен, с отворени очи. Мръсна вода влезе в устата му и макар че беше изпаднал в безсъзнание, той започна да кашля и да се дави. Не усети пръстите, които го претърсваха, и не чу доволния вик, когато по-големите момчета намериха сребърния пръстен в торбичката.
Чиракът на касапина подсвирна тихо. Камъкът бе нефрит, прикрепен към метала с малки сребърни зъбци.
— Интересно от кого ли го е откраднал?
Всички сритаха отново припадналия дребосък — този път заради собственика на пръстена, — а после тръгнаха към пазара, доволни от късмета си.
Октавиан се свести след няколко часа, надигна се и внимателно опипа краката си, за да види дали могат да го носят. Чувстваше се слаб и много изтощен. Клекна и изплю на земята тъмна кръв. Бръкна в джоба си за пръстена, после опипа наоколо. Накрая реши, че е изпаднал от джоба му, и сълзи пробиха през мръсотията и спечената кръв по лицето му. Тръгна с неуверени стъпки към улицата и без да престава да плаче, се запъти с треперещи крака към работилницата на Табик.
Табик тропна с крак по дървения под на магазина; във всяка бръчка на намръщеното му лице се четеше гняв.
— Кълна се в Тартара, ще го убия това момченце. Отдавна трябваше да си е дошъл.
— Така говориш от цял час, Табик. Може би се е забавил или не е могъл да намери майстор Гет — отвърна Александрия възможно по-спокойно.
Табик удари с юмрук по тезгяха и изрева:
— Или най-вероятно е продал пръстена и е избягал! А аз трябва да го плащам. Както и нефрита. Ще ми струва цял ден работа и още цял ауреус за материали, за да направя нов. Гет без съмнение ще се кълне, че му го е дала умиращата му майка, ще иска и компенсация на всичкото отгоре. Къде е това момче?
Дебелата дървена врата на магазина се открехна и Октавиан застана на прага. Табик изгледа смазаното му лице и разкъсаната му туника и се хвърли към него; от гнева му вече нямаше и следа.
— Съжалявам — изплака момчето, когато старият златар го вмъкна в работилницата. — Опитах се да се отърва, но бяха трима… и никой не ми помогна.
Изхлипа, когато Табик започна да опипва гърдите му, като търсеше да разбере дали няма нещо счупено.
Мъжът изруга през зъби, после каза:
— Здравата са те смлели. Боли ли те, като дишаш?
Октавиан внимателно избърса носа си с опакото на ръката си.
— Нищо ми няма. Дойдох веднага щом се свестих. Не ги видях в тълпата. Обикновено се пазя, но сега бързах и…
Избухна в сълзи и Александрия го прегърна и даде знак на Табик да се дръпне.
— Стига, Табик. Няма да му се караме. Били са го и трябва да се погрижим за него.
Табик не каза нищо. Тя отведе момчето в задната стаичка и нагоре по стълбите към жилището над магазина. Останал сам, бижутерът въздъхна и почеса сивата четина, избила след сутрешното бръснене. Поклати глава, обърна се към тезгяха и започна да подбира сечивата, които щяха да му трябват, за да изработи нов пръстен за майстор Гет.