Смъртта на царете [bg]

— Запишете ги като легионери номер две и три за деня — продължи той. — Това ще свърши работа, вече познавам лицата ви. Застанете мирно, момчета.

Обърна се към войниците от легиона и без да обръща внимание на учудването им, каза високо:

— Ако избягат, искам да ги довлечете и да ги набиете с камшик тук, на място, на самото поле. Ще ми струва няколко новобранци, но поне ще видят, че славата си има и обратна страна.

Тримата млади римляни се изправиха сковано до строя. Брут дръпна Рений на няколко крачки, за да не ги чуят, и измърмори:

— Катон ще побеснее. За нищо на света няма да се съгласи синът му да бъде записан точно в този легион.

Рений плю на прашната трева.

— Но също така няма да иска синът му да бъде обявен за страхливец. Изборът е твой, но няма да спечелиш нищо, ако ги оставиш да си идат. Катон може да се опита да те подкупи, може и да си премълчи. След ден-два ще разберем.

Брут изгледа стария гладиатор и поклати невярващо глава.

— Ти го направи, а аз да се оправям, така ли?

Рений го погледна твърдо.

— Ако го беше ударил, баща му щеше да нареди да те убият.

— Ти не знаеше кой е, когато ме спря — възрази Брут.

Рений въздъхна.

— Не съм те учил така, момче. Наистина. Какво друго да си помисля, когато един младеж носи герба на баща си на златен пръстен, достатъчно голям, за да се купи цяла къща с него?

Брут премига, после пристъпи към тримата новобранци и се взря в ръката на Герминий, без да каже нищо. Тъкмо щеше да се върне при Рений, когато още три момчета се отделиха от тълпата и се приближиха към орела на Първородните.

— Запишете имената си в свитъка. Застанете заедно с другите момчета — каза им Рений. — Ще положите клетва, когато се съберат достатъчно хора.

И се усмихна — само с очи.