Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Смъртта на царете [bg]
Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смъртта на царете [bg]

Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:

Младият Цезар трябва да надвие врагове по море и суша, за да стане кален в битките водач — в живописния нов роман от популярния автор на „Вратите на Рим“. Принуден да напусне Рим, Юлий Цезар служи на борда на военна галера в опасните води на Средиземно море и бързо си спечелва славата на страшен воин. Но много скоро корабът му е пленен от пирати и той е задържан за откуп. Изоставен на северноафриканското крайбрежие, след дълги месеци пленничество, Цезар започва да събира войници, от които ще изкове мощна бойна единица, за да отмъсти на похитителите си и да потуши новото въстание в Гърция. Когато се връща в Рим като герой — и като опасен проблем за враговете си, — Цезар отново намира приятеля си от момчешките години Брут. Но скоро приятелите биват призовани да се бият с всички сили срещу въстаниците на разбунтувалия се гладиатор Спартак… История и приключения са съчетани със смайваща комбинация в „Смъртта на царете“ — част от акламираната поредица „Цезар“, истински епична история на амбиция и съперничества, смелост и предателства.
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 191
Перейти на страницу:

Дур пристъпи от крак на крак и възрази:

— Няма ме вече от месеци. Семейството ми и кредиторите ми мислят, че съм мъртъв.

— А тук са загинали римляни, нима не видя труповете? Богове, моля те да направиш услуга на града, който те е отгледал. Никога не си се сражавал за този град, не си проливал кръвта си за него. Давам ти шанс да се отплатиш поне с малко за това, което той ти е дал.

Дур едва не се усмихна на тези думи, но се сдържа, понеже осъзна, че младият мъж говори съвсем сериозно. Запита се какво ли биха направили с този войник неговите приятели в Рим. Той като че ли виждаше града по такъв начин, че представата му нямаше нищо общо с просяците, плъховете и болестите. Разбра, че Юлий си представя Рим като нещо по-голямо, отколкото можеше да го види той, и за миг усети срам пред лицето на тази вяра.

— Откъде знаеш, че няма да взема парите и веднага да тръгна към Северна Италия, за да се върна вкъщи?

Юлий се намръщи и обърна студения си поглед към него.

— Защото, ако го направиш, ще стана твой враг и знаеш, че ще те намеря и ще те унищожа.

Думите бяха изречени небрежно, но след като беше видял екзекуциите и беше чул как Целз бе полетял през борда на собствения си кораб, Дур се уви по-плътно в наметалото си, за да се предпази от студения вятър, и отвърна сърдито:

— Добре. Ще направя както казваш, макар че проклинам деня, в който те видях да стъпваш на „Вентул“.

Юлий викна на стражите на корабите на Дур:

— Моите войници да слизат!

Войниците, които се виждаха на палубата, отдадоха чест и тръгнаха да доведат другите. Главата на Дур се замая от облекчение и той каза тихо:

— Благодаря ти.

Юлий хвърли поглед натам, където каменният кей преминаваше в утъпкана пръст и където се виждаха пет фигури, увиснали на кръстовете.

— Не забравяй. — После обърна гръб на капитана и се отдалечи.

Дур се съмняваше, че някога ще може да забрави.

Когато се спусна нощта, мъжете се събраха в най-запазения от складовете. Една от стените беше доста очукана, но огънят я беше пощадил. Вонеше, но поне беше топло и сухо. Навън беше започнало да вали — тихо барабанене по тънкия дървен покрив.

Донесоха лампи от кораба на Целз. Жито, разпиляно от мародерите, застилаше пода; войниците седяха върху купища скъсани чували.

Гадитик се изправи пред насядалите мъже. Повечето бяха работили целия ден — или поправяха покрива, или носеха припаси от и към корабите, които щяха да заминат със сутрешния отлив.

— Време е да помислим за бъдещето. Искаше ми се малко да си почина в някое римско пристанище, преди да си ида у дома. Но един гръцки цар е избил нашите войници. Това не бива да остане безнаказано.

Сред мъжете се разнесе сърдит шепот, макар че беше трудно да се каже дали в знак на съгласие, или в пристъп на гняв. Юлий ги огледа от мястото си до Гадитик. Това бяха неговите войници. Беше изразходвал толкова време с простата цел да намери и убие Целз, че никога не се беше замислял какво ще дойде после… какво остава пък за далечната мечта, че един ден ще се изправи пред диктатора на Рим. Ако вкараше нова центурия в някой легион, сенатът трябваше да признае авторитета му и да му присъди официален пост.

Мълчаливо направи гримаса в сенките. А може би нямаше да постъпят така, щяха да назначат Гадитик, а него да върнат пак да командва само двадесет души. Сенаторите не бяха хора, които с охота биха признали необикновения му авторитет пред случайно събраната група хора, макар че новопридобитото му богатство би могло да му осигури влияние, стига да го използваше незабавно. Запита се дали би могъл да се задоволи с подобно положение и се усмихна незабелязано за войниците, които гледаха Гадитик. Имаше прост отговор. Той се беше научил, че няма нищо по-хубаво от водачеството и нищо по-предизвикателно от това да нямаш кого да помолиш за помощ. В най-лошите моменти бяха гледали него, за да разберат къде е пътят напред, да видят следващата стъпка. Богове, беше много по-лесно да следваш някого, без да мислиш… но не и наполовина толкова задоволяващо. Част от него копнееше за тази сигурност и за простото удоволствие да е в състава на едно цяло. Но в сърцето си той желаеше главозамайващата смесица от страх и опасност, която идваше само с командването.

Как можеше Сула да е мъртъв? Тази мисъл се връщаше отново и отново. Раненият, прибран на борда, не знаеше нищо за това — просто на войниците им било казано една година да носят черно. Когато мъжът беше изпаднал в безсъзнание, Юлий го беше оставил в ръцете на Кабера — по залез-слънце сърцето му най-накрая спря. Юлий беше заповядал да го погребат заедно с другите римляни и го беше срам да си помисли, че дори не го беше попитал как се казва.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)