Смъртта на царете [bg]

Той стисна зъби. Онези, които вече се бяха присъединили, щяха да привлекат още хора към другите орли. Вече мислеше, че хората се питат какво им е на Първородните, та никой не иска да се запише при тях. Ръце щяха да покрият устите, които щяха да си шепнат с детинско въодушевление разни клюки за „легиона на предателя“. Закашля се и плю на песъчливата почва. Записването свършваше по залез-слънце и той нямаше какво друго да прави — само да стои и да чака до края, и да се надява да хване някои заблудени души, преди денят да е свършил. Обзе го смущение. Знаеше, че ако Марий беше тук, щеше да тръгне сред младите мъже, да ги увещава, да се шегува и да ги убеждава да се запишат в неговия легион. Разбира се, тогава имаше легион, в който да се записват.

Отново заоглежда навъсено тълпата: искаше му се да може да ги накара да разберат. Трима младежи тръгнаха към неговото знаме и той им се усмихна приветливо, доколкото можа.

— Първородните, нали? — попита единият.

Брут видя как другите крият усмивките си. Бяха дошли за забавление. За един кратък миг му се дощя да хване главите им и да ги чукне една в друга, но се овладя; усещаше втренчените погледи на десетимата си войници. Чуваше дишането на Рений до себе си, но старецът оставаше все така невъзмутим.

— Ние бяхме легионът на Марий, консул на Рим — каза той, — победители в Африка и във всички римски земи. Имаме славна история за мъжете, които ще се присъединят към нас.

— А какво е заплащането? — осведоми се най-високият с привидно сериозен тон.

Брут бавно си пое дъх. Знаеха, че сенатът определя заплатата за всички легиони. Като имаше зад гърба си Крас, който щеше да го подпомогне, той би искал да предложи повече, но имаше наложена граница, за да не се позволи на богати „дарители“ да подкопаят цялата система.

— Седемдесет и пет денария, както и при другите — отвърна той.

— Чакай малко. Не бяха ли Първородните онези, които обърнаха града с главата надолу? — запита високото момче, сякаш във внезапно прозрение.

Обърна се към ухилените си приятели, които с радост го оставиха да изнася представлението си.

— Точно така! — продължи той възхитено. — Сула ги смаза, нали? Предвождаше ги някакъв предател.

Спря, доловил промяната в израженията на приятелите си — разбра, че е прекалил. Докато се обръщаше към Брут, той замахна с юмрук, но Рений протегна ръка и блокира удара. Тримата младежи трепнаха, но водачът им бързо възстанови увереността си и устата му се изви презрително.

Но преди младежът да проговори, Рений пристъпи към него и попита високо:

— Как се казваш?

— Герминий Катон — отговори момъкът високомерно. — Сигурно си чувал за баща ми.

Рений се обърна към войниците зад себе си.

— Запишете името му.