Окото на времето [bg]

Евмений и останалите съветници вървяха отзад, заедно с капитан Гроув и неговите войници, Бисиса и нейните спътници. Бисиса се чувстваше някак странно насред тази причудлива процесия, тъй като тя и другарите й от двайсет и първи век стърчаха с по една глава над македонците и бяха облечени с униформи.

Градските стени бяха наистина впечатляващи. Троен кръг от тухлени зидове и натрошен камънак около тях, който се простираше в радиус от двайсетина километра. Пред най-външната имаше и ров. Ала и тук не се виждаха никакви признаци на живот — нямаше дим от огньове, нито часовои по кулите, а грамадните порти зееха разтворени.

— Не беше така предишния път, когато Александър пристигна в града — обясни им Евмений. — Тогава сатрапът излезе лично да ни посрещне. Пътят беше посипан с цветя, следваха го войници, които водеха опитомени лъвове и леопарди, а жреци и гадатели танцуваха под музиката на арфи. Беше великолепно, незабравимо! А сега…

Сега, заключи Бисиса, беше страшно.

Без да се колебае, Александър насочи коня си към дървения мост, който прехвърляше рова, и приближи най-голямата от портите, между две каменни кули.

Процесията го последва. За да стигнат портата, трябваше да се изкачат по рампа до висока петнайсет метра платформа. Всеки квадратен сантиметър от стената бе покрит с рисунки на дракони и бикове.

Ръди крачеше до нея, зяпнал от почуда. Още бе малко слаб от болестта, така че Джош го прикрепяше.

— Възможно ли е това да е Вратата на Ищар? — дивеше се Ръди. — Невероятно… Наистина невероятно!

Градът имаше приблизително правоъгълна форма, обърнат с едната си страна към Ефрат. Отрядът на Александър бе влязъл от север, на източния бряг на реката. След портата процесията продължи по широка улица, която водеше на юг и бе заобиколена от величествени сгради, може би храмове или палати, Бисиса се любуваше на статуите, фонтаните и рисунките по стените. Имаше толкова много неща, че й се искаше да спре и да ги разгледа по-внимателно.

Телефонът се опитваше да й бъде полезен.

— Комплексът вдясно от вас вероятно е дворецът на Навуходоносор, най-великия управник на Вавилон, който…

— Млъквай, досаднико!

Кейси куцукаше до нея.

— Ако това е Вавилон, къде са Висящите градини?

— В Ниневия — отвърна нацупено телефонът.

— Никакви хора — каза Джош. — Но има следи от поражения — пожари, разбити къщи, напукани стени — може би е имало земетресение.

— Мда. — Кейси кимна. — Лампите светят, а няма никой.