Натрапчиви мисли за петък [bg]

Карлсън кимна, но не каза нищо. Светлинният сигнал на телефона му се включи, но той не реагира.

— Беше направил нещо лошо — продължи Лизи.

— Какво беше направил?

— Не знам.

— Трябва да говорите със Сара Хусейн. Може да е важно.

Лизи махна нетърпеливо с ръка.

— В момента говоря с вас. Той не беше просто объркан, той беше уплашен.

Карлсън се наведе напред.

— От какво беше уплашен, Лизи? — попита той кротко. — От кого беше уплашен?

— Не, не с този тон. Вие не разбирате.

— Тогава ми кажете.

— Той непрекъснато се опитваше да се свърже с Фрида.

— Да, знам това.

— Но тя упорито не му отговаряше. Той й звънеше, пращаше й имейли, но тя не реагираше.

— Може би е смятала, че няма какво повече да си кажат.

— Но той не я преследваше — не и накрая.

— Какво имате предвид?

— Мисля, че той не беше преставал да я обича, така че когато започна да изпитва страх, неистово се опитваше да се свърже с нея. — В очите на Лизи се появиха сълзи. — Беше като обезумял.

— Търсил е Фрида за помощ ли? — попита Карлсън.

— Не.

— Тогава за какво?

— Мислех, че тя го е убила, затова ми беше все едно. Но ако не го е убила, тогава съм длъжна да я предупредя, колкото и жестока да беше с брат ми.

— Моля ви, говорете по-ясно. Какво точно имате предвид?

— Той не беше уплашен за себе си. Беше уплашен за нея. Смяташе, че тя е в опасност.

Карлсън впери немигащ поглед в Лизи Расън. Струйка пот се стече по слепоочието му.

— Брат ви е смятал, че Фрида е в опасност?

— Да.

— Той самият ли ви го каза?

— Да. Но беше пиян, когато ми го каза. После, когато него го убиха, а при Фрида всичко си беше наред, си помислих, че това едва ли е било сериозно — просто някакви безпочвени опасения. Но сега смятам, че трябва да я предупредите. Това е единственото, което мога да направя за Санди.

— Аз не знам къде е тя. Но трябва да съобщим на Сара Хусейн.

— Трябва да я предупредите — каза тя отново. — Преди нещо ужасно да се случи и с нея.

След като Лизи Расън си тръгна, Карлсън взе телефона и се обади на Хусейн, която го изслуша в пълно мълчание и Карлсън трябваше на няколко пъти да се увери, че тя все още е на линия.

— Какво мислите? — попита той накрая, въпреки че пропусна частта за необходимостта Фрида да бъде предупредена.

— Мисля, че това вероятно е някаква измишльотина и че Фрида Клайн е убила бившия си приятел, поради което се укрива. Ако беше невинна, защо й е да го прави?

— Защото очакваше да й повдигнете несправедливо обвинение.

— Това е просто предположение — възрази Хусейн. — Но няма как да го потвърдим или отхвърлим, преди да заловим д-р Клайн.

— Санди се е страхувал, че Фрида е в опасност и не след дълго е бил убит. Това не ви ли кара да мислите, че търсите убиеца в грешната посока?