Произход на политическия ред [bg]

Намесват се и условията на околната среда. През 173,179 и 182 г. избухват епидемии; през 176,177,182 и 183 г. – масов глад; а през 175 г. – наводнения. Повсеместната мизерия води до разпространението на даоизма – религия, която намира многобройни привърженици сред селячеството и широките маси. Конфуцианството, една по–скоро етична, отколкото трансцендентална религия, е кодексът на елита, докато даоизмът, възникнал от древни народни вярвания, е един вид религия на протеста на не–елитите. Именно даоизмът е движещата сила на великото селско въстание на Жълтите кърпи (участниците носели жълти шалове на главите си), което избухва през 184 г. Бунтът е предизвикан от натрупаните трудности и лишения, които селяните търпят през предходното десетилетие. Макар и потушено след двадесетгодишни огромни кръвопролития (според сведенията са избити петстотин хиляди души), въстанието успява да унищожи голяма част от имперската държавна инфраструктура и производствен капацитет. Общият ефект от тези бедствия е отчетеното намаление на населението на Китай с изумителните четиридесет милиона души от 157 до 280 г., или две трети от общия брой.

От гледна точка на политическото развитие на Китай обаче една от най–важните причини за упадъка на династията Хан е повторното превземане на държавата от различни патримониални елити и последвалото отслабване на централната власт. Усилията на Цин да премахне феодализма и да създаде неперсонална модерна държава са осуетени; родството се завръща като Най–важното средство към властта и статуса в Китай, което остава в сила до последните години на династията Тан през IX в.

Това обаче не е реставрация на феодализма от времето на Джоу. Твърде много се е променило от времето на Цин, включително създаването на мощна централизирана държава и бюрокрация, както и на облечена в огромна церемониална легитимност дворцова власт. Първата Хан постепенно елиминира териториално базираните центрове на патримониално влияние, така че, когато аристократичните семейства възвръщат позициите си, го постигат не чрез възстановяване на местните си властови бази, а чрез директно внедряване в апарата на централната власт. Следователно разликата между аристокрациите на Джоу и Хан напомня до известна степен разликата между британските и френските аристокрации от края на XVII в.: английските лордове все още живеят в именията си и упражняват власт на местно ниво, докато френските им колеги са принудени да отидат във „Версай" и да се домогват до властта чрез близостта си до двора и краля. В Китай дворцовата власт е път към придобиване на поземлена собственост: властимащите длъжностни лица могат да притежават земя, васали, селяни и са освободени от данъци.