![Светлина в пукнатините [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/9/svetlina-v-puknatinite-bg-download.jpg)
Светлина в пукнатините [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #9
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-483-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Светлина в пукнатините [bg]». Краткое содержание книги:
Погледът на доктор Брюнел бе остър, аналитичен. Терез знаеше, че сигурно точно така е изглеждал в болницата, когато е пристигала линейка с особено тежък случай.
Събираше информация, асимилираше, анализираше. Скоростно я раздробяваше, за да знае как да се заеме със спешната ситуация. А сега, в дневната на Клара, пропита от аромата на прясно печиво и пиле с розмарин, изведнъж бе изникнала спешна ситуация. И със себе си бе довлякла окаляното, изцапано с кръв име на Пиер Арно.
— На лекция в академията — спомни си Терез. — Преподаваше главен инспектор Гамаш.
— Арно е бил негов гост? — попита Жером изненадано.
Съпругата му кимна. По онова време и двамата мъже вече бяха известни. Арно бе уважаваният ръководител на най-уважаваната полицейска служба, а Гамаш бе събрал екипа и оглавяваше най-успешния отдел за разследване на убийства в цялата държава.
Тя седеше в претъпканата аудитория. Беше просто един от стотиците курсанти и все още нищо не я отличаваше от останалите освен прошарената й коса.
Докато Терез се връщаше към спомените си, дневната сякаш се изпари и мястото й бе заето от амфитеатралната зала. Ясно виждаше двамата мъже долу. Арно стоеше зад катедрата. По-възрастен от нея, уверен в себе си, представителен. Нисък и слаб. Стегнат. С вчесана посивяла коса и очила. Въобще не изглеждаше властен. Въпреки това именно в привидната му смиреност се криеше сила. Толкова огромна бе тя, че нямаше нужда да я демонстрира.
Леко встрани стоеше и го наблюдаваше главен инспектор Арман Гамаш.
Висок и солиден. Мълчалив и сдържан. Като преподавател проявяваше сякаш безкрайно търпение към глупави въпроси и изблици на тестостерон. Водеше хората чрез примера си, а не с груба сила. Още тогава агент Брюнел бе съзряла вродения му лидерски талант. Той бе човек, когото другите следваха с готовност.
Ако Арно стоеше сам пред аудиторията, щеше дълбоко да я впечатли. Но докато главният комисар изнасяше лекцията си, погледът на Терез все по-често я теглеше към мълчаливия мъж, който стоеше отстрани. Той слушаше така съсредоточено. И изглеждаше толкова спокоен.
Агент Брюнел бавно бе започнала да осъзнава кой е истинският авторитет.
Макар че главен комисар Арно заемаше поста с най-много власт, Арман Гамаш бе по-силният от двамата.
Тя сподели това свое впечатление с Жером. Той се замисли за момент, сетне се обърна към съпругата си:
— Арно ли се опита да убие Арман? — попита. — Или обратното?
Кинопрегледът завърши с кадър, в който благият доктор Бернар държи една от новородените петзначки и размахва ръчичката й пред камерата.
— Чао-чао — произнесе дикторът с такъв тон, сякаш четеше новина за Голямата депресия. — Зная, че в бъдеще ще виждам все по-често и теб, и сестричките ти.
С крайчеца на окото си Гамаш забеляза как Рут повдига жилеста ръка.
Чао-чао.
Екранът притъмня, но само след миг се появи друго изображение, познато на всички канадци. Черно-бяло стилизирано око и дебели черни букви без ни най-малък опит за оригиналност или естетика.
Само факти.
Националният кинематографичен съвет на Канада. НКС.
Нямаше озвучаване от мрачен глас. Нито ведра фонова музика. Просто сурови кадри, заснети от оператора на НКС.
На екрана се виждаше очарователна къщичка през лятото. Приказна къщурка с покрив от керемиди като рибени люспи и с декорации от сложна дърворезба. На перваза на всеки прозорец стоеше сандъче с цветя. Весели слънчогледи и ружи искряха на фона на окъпани от слънцето стени.
Кокетното дворче бе опасано с бяла оградка.
Приличаше на куклен дом.
Камерата се приближи към затворената входна врата и фокусира. Тогава вратата леко се открехна, иззад нея надникна женска глава, вторачи се в обектива и размърда устни. Сякаш казваше: "Maintenant? Сега?".
Жената се скри и вратата се затвори. След миг отново се отвори и се появи малко момиченце с къса рокличка на волани и с панделка в тъмните коси. Краката й бяха обути в чорапки до глезените и мокасини. Гамаш предположи, че е на пет-шест години. Пресметна набързо. Трябваше да е началото на четиресетте. По време на войната.
Появи се ръка и побутна момиченцето по-напред, в светлината на лятното слънце. Не беше чак блъсване, но бутането бе достатъчно силно, че детето да се препъне леко.
После от къщата изникна още едно момиченце, съвсем същото като първото.
После още едно.
И още едно.
И още едно.
Децата се скупчиха и така се бяха сгушили едно в друго, сякаш се бяха родили като сиамски близнаци. Израженията им също бяха напълно еднакви.