Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

V. [bg]

Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ. Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза. Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 261
Перейти на страницу:

— Отгоре на всичко, тя е толкова голяма — вметна Чезаре.

— Колко голяма? — сви юмрук Гаучото.

— 175 на 279 сантиметра — призна синьор Мантиса.

— Capo di minghe!162 — Гаучото се отпусна на стола, поклащайки глава. После, с явно усилие да сдържи своя гняв, обърна очи към синьор Мантиса. — Аз не съм дребен — търпеливо започна да обяснява. — Всъщност съм доста едър. И широкоплещест. Имам телосложение на лъв. Това навярно е расов белег. Аз съм северняк и в тези вени сигурно има известна доза немска кръв. Немците са по-високи от латинските раси. По-високи и по-широкоплещести. Може би някога това тяло ще затлъстее, но сега то е само мускули. Тъй че аз съм едър, non e vero?163 Добре. Тогава нека ви осведомя — гласът му се извиси в кресчендо, — че под вашия отвратителен Ботичели ще има достатъчно място за мен и за най-дебелата флорентинска курва, и ще остане даже и за придружаващата я шишкава като слоница майка! За Бога, как смятате да вървите 300 метра с картината? В джоба си ли ще я скриете?

— Спокойствие, commendatore — помоли го синьор Мантиса. — Могат да ни чуят. Това е подробност, за която сме взели съответните мерки, уверявам ви. Цветарят, при когото снощи отиде Чезаре…

— Цветар? Цветар! Вие сте се доверили на един цветар. Нямаше ли да е по-добре да обявите за вашите намерения във вечерните вестници?

— Но той е сигурен човек. Той само ще достави дървото.

— Какво дърво?

— Див рожков. Малък: не повече от четири метра. Чезаре работи цяла сутрин, издълбаваше ствола. Така че ще трябва да изпълним плана бързо, преди да са увехнали червените цветове.

— Простете ужасната ми глупост, — започна Гаучото, — но, доколкото разбирам, вие имате намерението да навиете на руло „Раждането на Венера“, да я пъхнете в кухия ствол на рожкова и да я носите около 300 метра, преминавайки край армия от пазачи, които много скоро ще разберат за кражбата, и да излезете на „Пиаца дела Синьория“, където, може да се предположи, ще изчезнете сред тълпата?

— Точно така. Най-подходящото време ще бъде привечер…

— A rivederci.164

— Моля ви, commendatore — извика синьор Мантиса, скачайки на крака. — Aspetti165. Ние с Чезаре ще бъдем предрешени като работници. Галерия Уфици е в ремонт и в това няма да има нищо необичайно…

— Простете ми. Вие двамата сте безумци — заяви Гаучото.

— Но вашето сътрудничество е крайно необходимо. Ние имаме нужда от лъв, човек опитен във военната тактика, в стратегията…

— Отлично. — Гаучото се върна и застана извисен пред синьор Мантиса. — Предлагам следното: зала Лоренцо ди Монако има прозорци, нали?

— Със солидни решетки.

— Това е без значение. Една бомба, малка бомба, която аз ще осигуря. Опита ли някой да се намеси, ще бъде отстранен със сила. Прозорецът ще ни изведе близо до Posta Centrale166. Къде имате среща с шлепа?

— Под моста Сан Тринита.

— Четири-петстотин метра от Лонгарно. Можем да задигнем някоя кола. Уговорете се шлепът да чака довечера, в полунощ. Това е предложението ми. Решавайте. Аз ще бъда в Уфици, докато стане време за вечеря. Ще проуча обстановката там. От тогава до девет ще бъда у дома, ще правя бомбата. След това, в бирария Шайсфогел. До десет трябва да ми съобщите за решението си.

— Ами дървото, comendatore? То струва почти 200 лири.

— Майната му на вашето дърво. — Гаучото се обърна с елегантно кръгом и закрачи в посока към десния бряг.

Слънцето бе надвиснало над Арно. Слабите му лъчи обагриха влажните очи на синьор Мантиса в светлочервено, сякаш изпитото от него вино преливаше, разводнено от сълзи.

Ръката на Чезаре утешително обгърна слабичките рамене на синьор Мантиса.

— Всичко ще бъде наред — рече той. — Гаучото е варварин. Прекалено дълго е бил в джунглите. Нищо не разбира.

— Тя е толкова прекрасна — прошепна синьор Мантиса.

— Davvero167. Аз също я обичам. Ние сме другари в любовта.

вернуться

162

Capo di minghe! (итал.) — Еба си майката! Мамка му!

вернуться

163

Non e vero? (итал.) — Нали?

вернуться

164

A rivederci (итал.) — довиждане.

вернуться

165

Aspetti (итал.) — почакайте.

вернуться

166

Posta Centrale (итал.) — централна поща.

вернуться

167

Davvero (итал.) — наистина, действително.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 261
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)