V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Синьор Мантиса не отговори. След малко протегна ръка към бутилката.
III
Госпожица Виктория Рен, бивша жителка на Лардуик на Фен, графство Йоркшир, понастоящем самообявила се гражданка на света, коленичи предано до първия ред пейки на една църква близо до „Виа дело Студио“. Тя се покайваше. Преди час, на „Виа дей Векиети“, я бяха обхванали нечестиви помисли, — докато гледаше лудориите на един дебел млад англичанин, покачен на файтон, — и сега искрено съжаляваше за тях. Деветнайсетгодишна, тя вече имаше в своята биография една сериозна любовна връзка: миналата есен в Кайро бе прелъстила някой си Гудфелоу, агент на британското външно министерство. Но младостта има къса памет и силна възстановителна способност, и лицето му вече бе забравено. После и двамата набързо изкараха виновни за нейното дефлориране бурните емоции, възникващи в период на напрегнато международно положение (бе времето на Фашодската криза). Сега, шест-седем месеца по-късно, на Виктория й бе трудно да определи доколко това бе планирано, доколко се бе изплъзнало от нейния контрол. Съответно, връзката бе разкрита от овдовелия й баща, сър Аластеър, с когото тя и сестра й Милдред пътуваха. Един късен следобед, под дърветата на Езбекие Гардънс имаше разговор, плач, заплахи и обиди, в присъствието на Милдред, която шокирана наблюдаваше през сълзи всичко това и Бог знае какви белези се бяха запечатали в нея. Накрая Виктория бе приключила с ледено сбогуване и тържествено обещание повече изобщо да не стъпва в Англия; сър Аластеър бе кимнал и хванал Милдред за ръка. Никой не бе погледнал назад.
След това Виктория нямаше никакви затруднения с издръжката си. В резултат на благоразумна пестеливост бе събрала около 400 лири стерлинги — от един търговец на вина в Антиб, един полски кавалерийски лейтенант в Атина и един търговец на картини в Рим. Сега бе във Флоренция, да преговаря за закупуването на малко шивашко ателие на левия бряг. Като предприемчива млада дама, тя бе започнала да придобива политически убеждения, да презира анархизма, фабианското дружество168, дори граф Роузбъри169. От осемнайсетия рожден ден нататък, Виктория носеше със себе си като евтина свещ една определена невинност, прикриваше пламъка с все още мека и бебешки пухкава ръка без пръстени, а искрените й очи, мъничката уста и съвършено честното, — като всеки акт на разкаяние, — момичешко тяло я предпазваха от каквото и да е било опетняване. И тя коленичи, без никакви украшения, с изключение на един гребен от слонова кост, проблясващ сред благовидно английската й, буйна кестенява коса. Гребен от слонова кост, с пет зъба — представляваше пет разпънати на кръст фигури, всички споделящи поне по една обща ръка. Фигурите не бяха религиозни: това бяха войници от британската армия. На един каирски базар бе открила този гребен, очевидно резбован от някой судански войник, занаятчия сред махдистите, в памет на разпъванията на кръст през 1883 година в местността източно от обсадения Хартум. Подбудите й да го купи навярно са били също тъй инстинктивни и елементарни, като импулсите, подтикващи някое младо момиче да избира франтифлюшка или рокля с определен цвят и модел.
Сега тя не смяташе, че периодът с Гудфелоу или с тримата след него е бил прекаран в грях: помнеше Гудфелоу само защото й бе първият. Не би могло да се твърди, че нейният интимно-потаен и почти маниакален римокатолицизъм оправдаваше единствено онова, което Църквата най-общо казано считаше за грях: това не бе просто обикновено санкциониране, а косвено приемане на четирите епизода като видими, външни прояви на характерната изключително за Виктория духовна и нравствена порядъчност. Навярно се дължеше на десетината седмици, които бе изкарала преди време в манастирското училище в подготовка за покалугеряване, или на някаква болест на поколението; но тъй или иначе на деветнайсетгодишна възраст характерът й вече бе изкристализирал в монахински темперамент, развит до неговата най-опасна крайност. Независимо дали щеше да се подстриже за монахиня или не, тя сякаш бе приела Иисус Христос за свой съпруг и бе уверена, че физическата консумация на брака им трябва да бъде осъществена посредством Неговите несъвършени простосмъртни варианти — до момента четири на брой. И че Той ще продължава да изпълнява съпружеските си задължения чрез още толкова на брой идентични посредници, колкото намери за добре. Лесно бе да се предвиди докъде може да доведе подобен възглед: в Париж дами със сходни убеждения посещаваха Черни Литургии в чест на сатаната, в Италия те живееха в прерафаелитски разкош като любовници на архиепископи и кардинали. Виктория обаче не бе чак толкова забележителна.
168
Дружество, което популяризирало фабианизма — английско реформистко движение от ХІХ в., пропагандиращо отричане от класовата борба, проповядващо, че капиталистическият строй трябва да се прероди в социалистически чрез мирно и бавно развитие (от римския пълководец Фабий, по прякор Кунктагор, който през III в.пр.Хр. с тактика на забавяне и изчакване победил Ханибал).
169
Арчибалд Филип Примроуз, 5-ти граф на Роузбъри (1847–1929) — английски държавник.