![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Причината бе очевидна и разочароваща: просто синьор Мантиса бе минал през всички тях, всяка отделна сергия представляваше един постоянен експонат в спомена за някой етап от живота, когато е имало една руса шивачка в Лион или несполучлив план за контрабанда на тютюн през Пиренеите или незначителен опит за убийство в Белград. Всичките му провали бяха се случили, бяха регистрирани: синьор Мантиса бе определил поотделно на всеки един от тях еднакво значение, не бе научил от тях нищо, освен това, че ще го сполетяват отново. Подобно на Макиавели, той бе изгнаник, навестяван от сенки на ритми и разруха. Синьор Мантиса размишляваше, неосквернен от тихата река на италианския песимизъм, и всички хора бяха нечестни: историята щеше да продължи да повтаря същите примери. Където и по света да бяха стъпвали миниатюрните му, пъргави крака, там едва ли имаше досие за него. Като че ли никой от облечените във власт лица не проявяваше интерес към синьор Мантиса. Той принадлежеше към онзи тесен кръг изтръгнати от корените си пророци, чийто взор можеше да бъде замъглен единствено от случайни сълзи и чийто краен хоризонт се простираше до пределите ограничаващи английските и френски декаденти и испанското поколение от 1898 година151, за които европейският континент наподобяваше добре позната, но отдавна омръзнала покрита улица, вече изпълняваща само функцията на убежище от дъжда или от някоя неопределена зараза.
Чезаре отпи от бутилката и запя:
— Не — рече синьор Мантиса, отказвайки бутилката с вино. — Няма да пия, докато той не пристигне.
— Ето две англичанки — извика Чезаре. — На тях ще пея.
— За Бога…
— Няма ли да млъкнеш?
— … un vaporetto154 — Чезаре тържествуващо изстреля стохерцов крясък през Понте Векио. Англичанките се свиха уплашено и отминаха.
След малко синьор Мантиса пъхна ръка под своя стол и измъкна нова бутилка вино.
— Ето го Гаучото — отбеляза той.
Пред тях щръкна любопитно премигващ, едър и тромав индивид с широпола шапка.
Синьор Мантиса ядосано показа кукиш на Чезаре и потърси тирбушон; стисна бутилката между колената си и извади тапата. Гаучото възседна на обратно един стол и отпи голяма глътка от бутилката.
— Бролио — поясни синьор Мантиса. — От най-хубавото.
Гаучото разсеяно опипа периферията на шапката си. После избухна:
— Синьор, аз съм човек на действието и бих предпочел да не губя време, моето и вашето. Allora155. На въпроса. Аз обмислих вашия план. Снощи не разпитвах за подробности. Не обичам подробностите. Всъщност, онези, които ми съобщихте, бяха излишни. Съжалявам, но имам много възражения. Планът е прекалено изпипан. Твърде много неща могат да се объркат. Колко души има включени в него? Вие, аз и този простак. — Чезаре засия. — Двама в повече. Трябваше да го направите съвсем сам. Споменахте, че сте искали да подкупите един от прислужниците. Стават четирима. Още на колко души ще трябва да бъде платено, за успокоение на съвестта? Така нараства вероятността някой да ни предаде на пазачите, още преди да бъде завършено това окаяно дело.
Синьор Мантиса отпи и изтри мустаци с огорчена усмивка.
— Чезаре може да установи необходимите връзки — възрази той, — защото е извън подозрение, никой не го забелязва. Шлепът до Пиза, корабчето от там до Ница, кой би могъл да уреди това, ако не…
— Вие, приятелю — заплашително изрече Гаучото и мушна с тирбушона синьор Мантиса в ребрата. — Вие, сам. Нужно ли е да водите пазарлъци с капитаните на шлепове и корабчета? Не! Трябва просто да скокнете на борда, да се спотаите. Оттам нататък, отстоявайте личното си достойнство. Бъдете мъж. Ако отговорното лице възразява… — Гаучо яростно завъртя тирбушона, усуквайки около него няколко квадратни сантиметра от бялата ленена риза на синьор Мантиса. — Capisci?156
151
Поколение от ’98 — поколението испански писатели, които съзряват по времето на Испано-американската война в 1898 г. В резултат от тази война Испания загубва Куба, Пуерто Рико и останалите си тихоокеански колонии. Настроението и възгледите на тези писатели били общо взето реалистични и песимистични. Сред тях са Мигел де Унамуно, Рамон дел Валие Инклан, Пио Бароха, Хосе Ортега-и-Гасет.
152
Il piove, dolor mia Ed anch ’io piango…(итал.) — Болката ми се стича / И аз продължавам да плача…
153
Vedi, donna vezzosa, questo poveretto, / Sempre cantante d’amore come…(итал.) — Прекрасна госпожо, погледнете горкия човек, / Той винаги пее за любов, като…
154
… un vaporetto (итал.)… параход.
155
Allora (итал.) — и така, и тъй.
156
Capisci? (итал.) — Ясно ли е? Разбирате ли?