V. [bg]

За щастие той не бе забелязал гребена й.

— Сдобихте ли се с карти на Вийсю?

— Не — отвърна Годолфин, след известно колебание. — Изобщо никаква информация не достигна до Министерството на външните работи, нито до Географското Дружество. Само един доклад за провала на експедицията. Но имайте предвид: там беше опасно. Бяхме тринайсет, когато тръгнахме, а се върнахме трима. Аз, моят помощник-командир и един цивилен, чието име забравих. Доколкото знам, после изчезнал безследно.

— А вашият помощник-командир?

— Той… той е в болница. Сега е пенсионер. — Последва мълчание. — Втора експедиция изобщо нямаше — продължи старият Годолфин. — Политически причини ли, кой знае? Никой не го бе грижа. Аз се измъкнах невредим. Казаха ми, че не била моя вината. Дори получих лична похвала от кралицата, макар че историята бе потулена.

— И всичко това има някаква връзка с настоящата ви… шпионска дейност? — Виктория потупваше разсеяно с крак.

Внезапно той придоби много състарен вид. Пурата отново бе угаснала. Годолфин я хвърли в тревата; ръката му трепереше.

— Да. — И посочи безпомощно към църквата, към сивите стени. — Доколкото разбирам, вие може би сте… изглежда съм бил недискретен.

Осъзнавайки, че старецът изпитва страх от нея, тя внимателно наклони глава към него.

— От Вийсю ли са онези, които наблюдават кафенетата? Емисари?

Старецът започна да гризе нокти; бавно и методично, използувайки резците си, — горният централен и долният страничен, — за да откъсва миниатюрни парченца кожа от идеално оформената арка на върха на пръста.