V. [bg]

„Разбрах, че са те изгонили. Ако имаш нужда от някой, с когото да поговориш, аз съм на «Пиаца де ла Синьория» №5, осми етаж. Ще ми бъде приятно да те видя, синко. Неблагоразумно е да пиша прекалено много в телеграма. Вийсю144. Смятам, че разбираш. БАЩА ТИ.“

Вийсю, естествено. Вийсю, това бе призив, който Евън не можеше да пренебрегне. Той разбираше. Не беше ли открай време гореспоменатото название единствената им връзка; не бе ли стояло то на най-видно място в неговия каталог на необичайни територии, където „върхушката“ нямаше власт? Това бе нещо, което, доколкото му бе известно, баща му споделяше единствено с него, макар самият Евън, още шестнайсетгодишен, да бе престанал да вярва, че то съществува. Първото му впечатление при прочитането на телеграмата — че капитан Хю най-после е изкуфял, или бълнува, или двете заедно — скоро бе заменено от по-доброжелателно мнение. Навярно, помисли Евън, неотдавнашната експедиция на юг се е оказала твърде тежка за стария. На път за Пиза обаче, Евън все пак бе започнал да изпитва безпокойство от тона на телеграмата. Напоследък той с пределно внимание търсеше литературни достойнства във всичко, поднесено му в печатна форма: ресторантски менюта, железопътни разписания, получени по пощата реклами. Евън принадлежеше към едно поколение младежи, които вече не наричаха бащите си патер, поради разбираемата конфузия с автора на „Ренесансът“145, и бе чувствителен към такива неща като тон на изразяване. А в текста на телеграмата се долавяха злокобни интонации, които препращаха приятни тръпки към гръбначния му стълб и развихряха неговото въображение. Неблагоразумно е да пише прекалено много в телеграма: намеци за заговор, за огромна и тайнствена конспирация: съчетани с онова позоваване на единственото за тях двамата общо притежание. И първото и второто поотделно биха могли да предизвикат конфуз в Евън: да се свени от подобни типични за шпионски роман халюцинации, да изпитва дори още по-мъчителен срам, заради покушението върху нещо, което би трябвало да съществува, но не съществуваше, и чийто първоизточник бе само една приспивна история, споделена много отдавна с момчето. Но двете заедно бяха сходни на конски тандем, създаден в резултат от някакъв процес, по-различен от простото съчетаване на отделни части и способен да осъществи едно съвместно, цялостно постижение.