Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Защо не влезеш? – каза Скай. – Имаме да наваксваме няколко години.

— Да, всичките тези години, откакто ме остави във Франция.

От този ритник Скай потрепери.

— Не съм сигурна дали имаме да си кажем нещо една на друга освен неща, които нараняват – каза тя. – А тъй като войната носи достатъчно болка, може би е по-добре да обявим примирие и да останем в настоящето.

Този път усмивката на Либърти бе същата като онази в Париж, когато Скай й бе показала щетите, нанесени на гумите на колелото й – усмивка, която накара Скай да пожелае пак да замине, въпреки че сега и двете стояха на прага на къщата й.

— Твърде открито показваш емоциите си, скъпа сестро – каза Либърти. – Именно затова войната те наранява.

Болката най-после надви усилието.

— Предполагам, че самата ти никога не си страдала – изстреля Скай в отговор.

Думите застинаха във въздуха като след пожар. Скай затвори уста и стисна устни, за да не изпусне нещо друго, също толкова жестоко.

Либърти обърна гръб на сестра си, което беше онова, което Скай заслужаваше. Но заради това не чу ясно следващите думи на Либърти.

— Не мога да си позволя да страдам – може би каза сестра й, поне на Скай така й се стори. Но след това Либърти вдигна рамене и произнесе високо: – Чакат ме.

Посочи кола, паркирана по-надолу на пътя. Някакъв мъж с униформа на КВС седеше на мястото на шофьора.

— Но ти дойде едва преди десет минути – каза Скай и дори и тя можеше да долови обидата в гласа си. Наистина твърде открито показваше чувствата си.

Може би заради вятъра, или просто Скай си въобрази, но очите на Либърти сякаш се насълзиха и Скай не можа да се сдържи и протегна ръка, за да се опита още веднъж да поправи износените шевове на тяхното роднинство, преди те окончателно да се скъсат.

В същия момент Либърти се откъсна от стената и изтрополи надолу по стълбата.

— Доскоро! – извика весело тя.

И Скай разбра, че се бе заблудила – Либърти не бе изпитала друга емоция освен радост от шока, който бе причинила. Единствено в очите на Скай имаше сълзи.

Скай вече имаше две причини да се страхува от всеки полет, който би могъл да я отведе в Тангмере – фактът, че Либърти бе там. И Никълъс също, понякога.

ЧАСТ ШЕСТА

КАТ

Осемнайсета глава

Лондон, юли 2012

За срещата си със Селест, директор на отдела за консервация в архивите на Диор, Кат облече друга рокля от колекцията на баба си: дизайн на Марк Боан за „Диор“ от 1961 година – роклята „Грийн Парк“ от червен вълнен плат.

— Тази рокля сякаш е направена специално за теб – каза Селест, като посочи традиционната за шестдесетте години дължина над коляното на полата и възхитителния изтънчен клош. – Но наистина искам да говоря с теб за онази загадъчна рокля – синята. Прекрасна е. Убедена съм от снимките, че е на Диор от периода 1947 или 1948 година. Камуфлираните тежести отзад, за да пада добре роклята, структурата на корсета, фината редица телени копчета от вътрешната страна на полата говорят, че това е рокля на Диор. Но не съм чувала нищо за нея.