Warcraft - Нощта на Дракона

— Мили Даргонакс… първородното ми дете в новия свят… има ли нещо, което искаш да споделиш с майка си?

— Гладееен…

Синестра се засмя.

— Разбира се. Не се тревожи, милото ми. Скоро ще бъдеш нахранен… както никога досега… О, да… но оттам нататък ще трябва да се научиш сам да утоляваш глада си. Скоро ще има и други, които трябва да храня… много нови братя и сестри…

„Много братя и сестри.“ Калек си представи дузина, стотина като Даргонакс. „Какво щеше да се случи с Азерот?“ Той се съмняваше, че новите същества ще са толкова нестабилни, колкото първата двойка, с която се беше сражавал. И дори да можеше да бъдат спрени, колко кръвопролития и разрушения щяха да причинят преди това?

Калек се замисли за саможертвата, която Анвийна направи, за да помогне на света си да се възстанови. Всичко това щеше да се окаже напразно, ако се излюпят повече такива дракони. Той си спомни за разговора с Крас и Ириди малко след битката им. Ириди беше споделила впечатлението си от дракони, които не бяха нито черни или сини, нито етерни. Беше използвала думата сумрак, която подхождаше на чудовищните същества в много отношения, ако Даргонакс и предишните двама изобщо се доближаваха до онези от разказа й. Дренаята ги беше нарекла сумрачни дракони. И може би те бяха нещото, което ще доведе сумрака в самия Азерот.

Вглъбен в мислите си, Калек пропусна последните думи на Синестра. Само по отговора на Даргонакс той успя да разбере какво е казала.

— Да… майко… — отвърна съществото с престорения си детински говор. — Искам заедно… искам те бъдат силни…

Синестра явно беше подчертала факта, че Даргонакс вече няма да бъде единствената й грижа и че ще може да получава по-малко магическа енергия, когато започнат да се изхранват следващите поколения. Но дори създателката на Даргонакс не можа да усети нотката на гняв в гласа на сумрачния дракон. Калек обаче я долови… и разбра защо новият му другар беше скрил от майка си бързия си растеж. Даргонакс ревнуваше от бъдещите си братя и сестри.

Изведнъж, макар че не беше издал нито звук, нито беше помръднал, синият дракон почувства промяна в Синестра. Това се потвърди миг по-късно, когато тя отсече:

— Какво има там при теб?

— Нннищооо…

— Нищо ли?

Даргонакс изрева и само защото ревът му беше твърде силен, викът на Калек не се чу. Изведнъж синият дракон усети как във вените му сякаш вече тече лава, а не кръв. Само така можеше да избегне долавянето на втория писък. Даргонакс отново нададе рев, който премина в скимтене.

— Не лъжи майка си. Боли ме, когато трябва да те наказвам. Покажи ми какво има там, дете мое…

— Дааа…

Калек се приготви да бъде подхвърлен към дамата в черно и да посрещне съдба, пред която досегашната му болка щеше да е дар. Но не той полетя нагоре, а тежък труп, вероятно повдигнат от лапата на Даргонакс, който не беше забелязал в мрака.

— Значи… — каза като че ли разочарована Синестра. — Това ли е всичко? Един от липсващите стражи. Оставили са го на теб.