Човек без куче [bg]

— Хенрик има ли си приятелка?

— В Упсала ли?

— Няма значение къде.

— Не ми се вярва.

— В смисъл?

— В смисъл че не ми се вярва да си има приятелка.

Интуицията подсказа на инспектора, че нещо не е наред. След кратък размисъл продължи:

— На мен ми прозвуча, сякаш влагаш по-особен смисъл в думите си.

— Не ви разбирам. Какво имате предвид?

Тя се изчерви и посегна да си вземе бисквита, за да прикрие смущението си. Линда бе намекнала нещо, но сега се отметна от него. „Какво, по дяволите, става тук?“, запита се Барбароти.

— Линда, свикнал съм да чета мислите на хората — бавно й обясни той, като се опитваше да я хипнотизира с поглед. — И да тълкувам несъзнателните им намеци. Твоето „не ми се вярва“ означава нещо друго, нали?

Макар да се изрази прекалено високопарно за случая, думите му дадоха резултат. Линда се подвоуми две секунди, прехапа долната си устна и подръпна един масур.

— Не бих се учудила, ако Хенрик се окаже гей.

— Така ли?

— Това е само предположение, не забравяйте. Никога не съм питала общите ни познати дали е обратен, а и не ми пука. Просто понякога се държи малко… нали се сещате?

Той кимна.

— Не е от онези гнусни педали, разбира се. Може и да греша. Впрочем не съм мислила много по въпроса.

— Разбирам. При него идват ли приятели… или състуденти? Мъже или жени?

— Случвало се е няколко пъти в стаята му да идват четирима-петима души. Две момичета и две момчета, всички студенти по право.

— Хенрик пада ли си по купони?

— Не. От време на време ходи на студентски събирания. Пее в хор. Но никога не съм го виждала истински пиян. Много е прилежен.

— А повечето не са ли?

— Не, повечето не са.

Барбароти се облегна. Хенрик Грунт — хомосексуалист? Не би му хрумнало.

— А да си чувала за някоя си Йени — приятелка на Хенрик?

— Не.

— Сигурна ли си?

— Ако съм се запознавала с нея, щях да запомня. Иначе почти всяко трето момиче тук се казва Йени.

— Добре. Засега не ми трябва повече информация. Спомена, че имаш резервен ключ за съседните стаи. Ще ми отключиш ли стаята на Хенрик?

— Имате ли разрешително? — Тя се подвоуми. — Не е ли редно да ми покажете някакъв документ?

Той кимна и извади заповедта за обиск. Линда я погледна, стана и отвори едно от чекмеджетата до печката. Неочаквано, докато се наведе напред за секунда, Гунар Барбароти зърна дясната й гърда изпод широката извивка на виненочервената й нощница.

— Всички, освен Ершан оставихме по един резервен ключ тук. Той не вярва на никого, но с неговото минало и аз не бих.

Барбароти преглътна едва-едва и взе ключа. Реши да не я разпитва откъде е Ершан.

— Благодаря за кафето. Повече няма да те притеснявам. След малко ще ти върна ключа.