Човек без куче [bg]

Дори да предостави задълженията си другиму, и той няма да знае какво да търси… Барбароти беше чел някъде, че проблемът с информацията съществувал и в бившата ГДР. Понеже всеки четвърти гражданин на източногерманската република бил информатор на Щази, а основната задача на информатора е да доносничи, в централата на тайната полиция постъпвали огромно количество доклади, но служителите нямали време нито да четат, нито да проучват, нито да оценяват.

А още по-малко — да действат адекватно.

Как да гадае кой телефонен номер или кое набързо надраскано име ще се окаже ключово за случая? Или кой от сто седемдесет и двамата бъдещи юристи в Упсала е забелязал нещо съмнително у Хенрик? Тази техника просто не работеше. Купата сено растеше непрекъснато, а иглата си оставаше все толкова малка. А дали да не разпита участниците в онова предаване „Ко Фук“, в което е участвал Роберт? Ами ако разковничето към случая се окаже жажда за мъст, породена от стара вражда на острова? Ако не постигне друго, поне жълтата преса ще гръмне със скандални заглавия.

А съществуваше и друга хипотеза: Роберт Хермансон се е изморил от вниманието към себе си и от непрестанните нападки и се е покрил някъде заедно със стара любов. И така — дни наред. Но при създалите се обстоятелства — племенникът му, който няма причина да се крие, също изчезва — тази хипотеза изглеждаше малко вероятна. Гунар Барбароти усещаше все по-осезаемо тежестта на купата сено. Или на купите, ако търсеше не една, а две игли.

Съвета на Бакман си го биваше. Първо решаваш какво ще правиш, после го правиш. Ако въпреки това не разплетеш случая, продължаваш със следваща стъпка.