Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Майкъл вдигна рамене.
— Без съмнение е тиран, но компенсира лошите си качества с приливи на хумор и почтеност. — Той пристъпи към прозореца. Мускулестото му тяло беше напрегнато. — Напомня ми за дук Ашбъртън, но не мисля, че е студен като него.
— Аз смятам, че зад хапливостта му се крие самота.
— Не се изненадвам, тъй като очевидно тиранизира всеки срещнат и си е създал достатъчно неприятели — ухили се Майкъл. — Ако наследникът му не беше загинал, сигурно никога нямаше да поиска да те види. Щеше да легне в гроба, без да се е срещнал с внучката си.
— Може би. Въпреки това го съжалявам. — Тя извади фуркетите от косата си и уморено потърка слепоочията си. — Сигурно е страшно да си толкова слаб, след като цял живот си бил силен и могъщ.
— Ти си по-снизходителна, отколкото той заслужава — укори я нежно Майкъл. — Все още нашата Света Катерина.
Тя сведе поглед и облекчението отстъпи място на неловкост. Как щяха да споделят една стая и едно легло? Най-добре да заговори направо.
— Странно е — заговори сериозно тя. — Израснах в армията. Цял живот съм била заобиколена от мъже и съм омъжена повече от десет години. Въпреки това се чувствам ужасно смутена.
Майкъл изкриви уста.
— Обстоятелствата не могат да се нарекат нормални. Би било изненадващо, ако не се чувствахме неловко. Ще спя на пода. Ще заключваме вратата, за да попречим на слугините да открият тайната ни. Ще се справим.
— Не искам да ти е неудобно. — Катрин хвърли нервен поглед към огромното легло. — Там има достатъчно място за двама.
— В леглото ще се чувствам много по-неудобно. — Той я погледна втренчено. — Намеренията ми са почтени, но аз съм само един обикновен мъж, Катрин.
Тя потрепери. Не искаше той да я желае. Ситуацията и без това беше достатъчно сложна.
— Значи на пода. — За да увеличи емоционалното разстояние, тя продължи: — Не искам да бъда любопитна, но не мога да се сдържа. Ан Моубри ми каза, че вестниците намеквали за скорошния ти годеж. Постигна ли успех в търсенето на съпруга?
Тя се поколеба дали да спомене момичето в парка, но той беше твърде много джентълмен, за да говори за една жена зад гърба й.
— Изненадан съм, че Ан чете подобни глупости.
Катрин се усмихна и отговори с неговите думи:
— Тя е само една обикновена жена. Впрочем, аз също. Жените винаги се интересуват от женитби. Знам, че е неприятно чужди хора да се месят в личните ти дела, но такива са вестниците.
— Права си. — Майкъл огледа спалнята. — Е, поне ваната в ъгъла е закрита с параван. Това ни дава малко лична сфера за къпане и обличане. А и мисля, че няма да останем дълго тук. Ако продължаваме да се държим по този начин, лердът непременно ще ни изхвърли.
Катрин избухна в смях.
— Това би опростило нещата, но не вярвам да го направи. Изглежда му харесва да го предизвикват.
— Права си. — Майкъл изглеждаше напълно овладян. — Макар че е болен, дядо ти съвсем не е толкова близо до смъртта, както намекна адвокатът. Но това не може да продължи вечно, нали разбираш? Ако станеш наследница и доведеш Колин на острова, трябва да ти хрумне някоя много добра лъжа.
Не беше чак толкова сложно. Щеше да каже истината — че Колин внезапно е загинал. Опасността беше другаде.
— Може би няма да се наложи да лъжа. Дядо ми може да предпочете непознатия братовчед. Кой ли е този мистериозен Клайв? Мистър Харуел не каза нищо лошо, но останах с впечатлението, че съвсем не е въодушевен от тази перспектива.
На вратата се почука. Влязоха две момичета с ведра гореща вода.
— Ще се кача на зъберите да взема малко чист въздух — каза спокойно Майкъл. — Ще се върна след половин час, за да имам достатъчно време да се изкъпя преди вечеря.
Катрин кимна, скривайки облекчението си. При мисълта да остане гола в едно помещение с Майкъл кръвта й закипя, макар че щеше да бъде зад сигурната защита на паравана.
Сигурна ли? Не можеше да има сигурност, докато тази лъжа не приключи.
Мисис Трегарон беше напълно права за гледката от зъберите. Вече беше тъмно, но Майкъл гледаше запленен. Виждаха се разпръснати светлинки, повечето в близкото село. Замъкът беше построен на най-високата точка на острова и той виждаше смълчаните поля, а зад тях безкрайното, потопено в лунна светлина море. Вълните се разбиваха в брега с глух шум. Ревът на океана се чуваше от всяко местенце на острова.
Въздухът беше приятно хладен и отне част от напрежението му. Той въздъхна и се опря на каменната стена. Обща спалня. Прекрасно. Само това му липсваше.