Лотарията [The Winner - bg]

— Да. Той изскочи насред всичко това. Вероятно и без нето щях да се изплъзна на онзи — добави тихо тя. — Но все пак той ми помогна. И много бих искала да му благодаря. Но нямаше начин да го направя, нали? — Вдигна ръце в отчаян жест и отново седна.

Чарли потърка брадичката си, докато разсъждаваше над ситуацията.

— Знаеш ли, юридически измамата на лотарията се свежда до редица дребни нарушения, но за всички тях има давност. Тъй че в това отношение тоя тип не може да ти навреди.

— А обвинението в убийство? За такова нещо няма давност. Аз наистина убих оня човек, Чарли. Направих го при самоотбрана, само че кой би ми повярвал сега?

— Истина е, но полицията от години е зарязала тоя случай.

— Добре тогава, да се предам ли искаш?

— Не съм казал това. Просто си мисля, че прекалено раздуваш тоя проблем.

Лу Ан затрепера. Това, че можеше да иде в затвора заради парите или убийството, не бе най-големият й страх. Събра длани и отправи поглед към Чарли.

— Баща ми едва ли ми е казал и една дума, която да е истина. Постара се колкото можа да ме накара да повярвам, че съм най-безполезното и долно създание на света и всеки път, когато успеех да изградя мъничко вяра в себе си, той идваше и я разрушаваше.

— Знам, че ти е било тежко, Лу Ан…

— Заклех се пред себе си, че никога няма да постъпя така с мое дете. Заклех се пред Бога върху купчина библии, повторих го на гроба на мама и го шепнех на Лиса, докато я носех в утробата си и всяка вечер в продължение на шест месеца след раждането й. — Лу Ан преглътна мъчително и се изправи. — И знаеш ли какво стана? Всичко, което съм й казала, всичко, което тя знае за себе си, за теб, за мен, за всяка молекула от съществуването си, е лъжа. Всичко е измислено, Чарли. Е, добре, може би за нарушенията ми има давност, може би няма да ида в затвора, защото полицията не я е грижа, че съм убила някакъв си търговец на наркотици. Но ако този човек е открил миналото ми и го изкара наяве, Ли са ще научи всичко. Ще узнае, че майка й е изрекла пред нея повече лъжи, отколкото баща ми беше измислил през целия си живот. Тогава ще бъда сто пъти по-лоша от Бени Тайлър и е тъй сигурно, че ще изгубя момиченцето си, както, че слънцето ще изгрее. Ще изгубя Лиса. — След този изблик Лу Ан потръпна и затвори очи.