Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
А това не беше лесно. Заради сраженията около Школите имаше твърде малък шанс другите Драконани да намерят някой маг, способен да се погрижи за нуждите на Ша-Каан.
Добре познаваше Септерн и другите след него чак до смъртта на Серан, избираше ги с тяхното охотно съгласие и знаеше, че съзнанията им притежават задължителните качества. Проникнеше ли в съзнанието на неподготвен маг, колкото и да е прехвален от събратята му, можеше непоправимо да смути своя ум и да причини смъртта на човека.
Оставаше му само онзи, който имаше силата да понесе връзката на съзнанията, а съратниците му владееха магията. Така нарушаваше традиция, запазила се четири столетия по мерките на Балея, но отмина времето, когато можеше да бъде придирчив. Щом се канеше да отлети за преговори с Верет, задължително беше да има достъп до лечебните убежища между измеренията, а без насочващите отличителни белези на Драконан от Балея те бяха недостъпни за него.
Ша-Каан протегна шия, захапа стиска Огнена трева и я предъвка.
— Така да бъде…
Отпусна се в цялата си дължина върху топлата влажна пръст във Волнокрил и отвори съзнанието си, за да потърси своя нов Драконан.
Мина час след пладне. Денят захладня, щом слънцето се премести на запад зад близката грамада на Чернотрън и югоизточният вятър донесе купести облаци. Гарваните си отспаха на закътаната полянка и се наслаждаваха на меката топлина от печката. Незнайния не бе мигнал, а дори Троун задряма и неспокойният Уил облягаше глава на хълбока му.
Когато се събудиха, Ериан потърси мисловна връзка с избягалата магьосница, която се криеше по хълмовете северно от Джулаца. Размяната на мисли не се проточи и щом Ериан отвори очи, Илкар забеляза, че тя не знае дали да се смее или да се мръщи.
— Владееш ли се? — попита елфът.
С прекъсването на мисловната връзка насочената мана изведнъж оставаше без фокус, но не се разпръскваше веднага в естественото си хаотично състояние. Понякога това объркваше съзнанията и на двамата участници.
Тя кимна и с усмивка погледна Дензър, а той прибра зад ухото непослушен кичур от косата й. Усмивката й грейна от дребната проява на нежност.
— Школата не е превзета. Сърцето е непокътнато — побърза да каже тя и се запъна. — Не знам в какъв ред да ви съобщя останалото.
— Научила ли е колко са западняците в Джулаца и наоколо? — попита Незнайния.
— Да. Тя… тоест Фиона твърди, че десетина хиляди племенни бойци са окупирали Джулаца и издигат дървена стена около града, за да го бранят. Пристигнали са и подкрепления. В палатките, разпънати извън Джулаца, имало още пет хиляди. Не са потеглили на югоизток към Дордовер.
— Ами бегълците? — продължи да разпитва Незнайния, докато требваше кафе от котлето.
— Засега не ги преследват. Фиона смята, че е така, защото Школата не се предава.
У Илкар се бореха гордост и горест. Неговият град бе завладян от нашественици, а успелите да избягат се скитаха без подслон. Школата обаче бе устояла някак…
— Фиона не знае колко жители на града се крият около него. Една група на югоизток пресрещнала подкрепленията от Дордовер — над три хиляди пехотинци и конници, — за да не се натъкнат на предните постове на западняците.
— Тъй… Значи недалеч от града има войска с командир. Дали подготвя атака?
— Чудя се как още не са опитали да пробият обсадата. Защо не се разберат с маговете в Школата, за да ударят едновременно?
— Никой не може да се свърже с Школата — обясни Ериан. — Пък и не е лесно да организираш за нападение толкова хора, пръснати навсякъде около Джулаца.
— Но защо да не може? — трепна Илкар. — Тя сигурна ли е, че западняците не са превзели Школата?
— Да, защото магическата им защита пречи на мисловната връзка. — Ериан си пое дъх преди да добави: — Илкар, те са се предпазили с Покрова на демоните.
— С какво?! — зяпна ги Хирад.
— Небесни богове, наистина ли… — промълви ококорен Илкар.
Чак сега прозря, че това е било единственото възможно обяснение — нищо друго не би възпряло петнайсетина хиляди нашественици, колкото и да се боят от магията. Но за Гарваните това също бе препятствие. Илкар набързо обясни какво представлява Покровът на демоните и подчерта проблема, заради който Ериан и Дензър бяха посърнали.
— И как ще влезем, дяволите да го вземат? — възкликна Хирад.
— Няма да влезем, докато не премахнат Покрова.
— Това го схванах — чукна се по слепоочието варваринът. — Може да не съм умник като теб, ама ми сече пипето. Питам за друго — ако и когато махнат Покрова, как ще изпреварим ония десет хиляди гадини, та да влезем в Библиотеката?