Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Боя се, господин Корбин, че грешите, ако смятате, че изобщо някога съм правил предложение на дъщеря ви. И тъй като наистина не съм, не мисля, че ви дължа обяснение защо съм купил Шимейн. С две думи, господин Корбин, това не ви засяга.
— Ти, нагъл развратник! Ще те науча как да уважаваш по-възрастните! — Заслепен от гняв, Хю улови патерицата си за долния край, размаха я като сопа и заподскача напред на един крак, с намерение да се нахвърли върху него.
Гейдж бавно се изправи в цял ръст и снизходително повдигна вежди.
— Ако смятате да ме ударите с това, господин Корбин, бъдете сигурен, че няма да го приема безропотно. Ще отвърна на удара ви, повярвайте.
Леденият му поглед, който проблесна в мрака, охлади гнева на Хю. Споменът за преживяната болка при падането на коня, който подковаваше, върху крака му, бе прекалено пресен, за да си проси ново нараняване. Като не намери приемлив начин да се оттегли от кавгата, той замахна гневно с ръка и изпелтечи:
— Свършвай с работата и после се махай. Ние с Роксана не щем ти и тази мръсна малка уличница да се мотаете тук, разбра ли?
Гейдж обузда с неимоверно усилие пламналото у него желание да стовари юмрука си върху лицето на ковача. Хю Корбин беше два пъти по-възрастен от него и в момента беше куц. Ако го удареше, нямаше да бъде по-добър от Джейкъб Потс, който бе пребил Каин. Просто не можеше да посегне на един сакат, стар човек, независимо че точно в този момент дяволски много му се искаше да го направи!
— Шимейн не е уличница и не ти позволявам да я наричаш така — процеди през зъби Гейдж. — Съжалявам само, че трябва да приключа с подковаването на кобилата. В противен случай бих ти пожелал да се продъниш в ада. — Той се замисли и изсумтя презрително. — Но защо ли да си хабя думите? Подлец като теб без друго ще отиде там.
Във въздуха между двамата мъже сякаш припламна искра. Хю изгаряше от желание да се нахвърли върху Гейдж, но не можеше да рискува да бъде наранен отново. В крайна сметка въпреки кипящата у него ярост, разумът като никога надделя. Той се повъртя наоколо, куцукайки, после с несигурна походка се върна на верандата и тромаво седна открия. От това удобно място можеше да наблюдава как Гейдж подковава коня. Нямаше причина да смята, че ще го измами, но поначало не се доверяваше на никого и щом веднъж си получеше дължимото, щеше да отпрати дърводелеца да си върви по пътя.
Междувременно Роксана се върна обратно и застана така, че да вижда добре Гейдж. Облегна се на един стълб и започна да се любува на красивите черти на лицето му, озарени от пламтящата жарава. Колкото и да не й се щеше да си го признае, дори в този момент копнееше да се изправи пред него и да му признае любовта си. А той можеше да я окуражи само с една нежна усмивка. Но внезапно веждите му се сключиха сурово, сякаш нейното внимание го дразнеше. Мисълта за това отново възпламени гнева й.
— Какво смяташ да правиш, Гейдж? Да се биеш с всеки, който обиди робинята ти?
— Ако се наложи! — отвърна той рязко, без да вдига поглед.
— Твърдоглав си, Гейдж Торнтън, а в момента си мисля, че си и глупав. Шимейн не заслужава да я защитаваш.
Въпреки че думите й го вбесиха, Гейдж се овладя и отново не я погледна.
— Мнението ти наистина не ме интересува, Роксана. Никога не ме е интересувало.
Дори да й беше ударил плесница, нямаше да я нарани толкова. Роксана усети как явното му безразличие я изпълва с дива ярост. Колко пъти през деветте години на познанството си с него се бе опитвала да спечели вниманието му? И колко пъти той не бе забелязвал? А може би нарочно се беше преструвал, че не забелязва? Беше луда по него, а Гейдж всеки път я пренебрегваше с хладна учтивост, сякаш бе неспособен да приеме, че би могла да му бъде любовница или съпруга. Не можеше да си представи, че е толкова безчувствен и към слугинята си. О, не! Други бяха плановете му за тази престъпница!
— Възнамеряваш да вкараш тая уличница в леглото си, нали? — попита Роксана. Гласът й беше възбуден. — Искаш го още от първия миг, в който си я видял!
— И какво, ако е така? — извика сърдито Гейдж. Беше му дошло до гуша и от бащата, и от дъщерята. Въпреки угризенията си, че тласка тази жената към пагубната бездна на безразсъдна ревност, той нарочно пришпори гнева й до полуда подпря длани на тухлите, около огнището, наведе се напред и я фиксира с въпросителен поглед. — Кажи ми, Роксана, твоя работа ли е какво правя насаме с Шимейн в дома си… или щом предпочиташ — в леглото си?