Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Традициите би трябвало да се пазят, нали? — каза той тихо, с поглед отправен към клонката имел. После се наклони над нея, сведе устни върху нейните в нежна целувка. Мислите й се въртяха лудо в кръг и извикаха в съзнанието й всички копнежи, които бе изпитала до леглото му.
Когато той най-после отлепи уста от нейната, Елиза въздъхна като след красив сън. Тя отвори очи и се вгледа в тясното, красиво лице, което бе така близо до нейното. То изцяло изпълваше кръгозора й, нито се доближаваше, нито се отдръпваше и тя се изправи на пръсти и обви ръце около врата му. Целувката, която му дари, бе неочаквана и го замая. С двете си ръце той обгърна талията й и се потопи в топлината на страстта й. При това усещаше как гърдите й се притискат към него, когато пръстите му преминаха по гърба й.
Тогава откъм камината се чу едно силно „Хм!“ и Елиза смутено се отдръпна от Максим. Съвсем бе забравила, че някой от прислугата би могъл да ги види.
Максим се обърна. Госпожа Ханц усети студенината на погледа му, а Дитрих не прикриваше, че не одобрява постъпката на икономката.
Елиза, която малко се бе поокопитила, втренчи поглед в нея.
— Госпожо Ханц, поведението ви ме изненадва… Уведомих ви, какво трябва да вършите в наше отсъствие. Ако не можете да изпълните указанията ми, би трябвало да си потърсите работа другаде.
Ако икономката бе очаквала маркизът да се намеси в нейна защита, тя бе жестоко разочарована. Максим не каза ни дума, което тя прие за мълчаливо съгласие.
— Както обичате — отвърна тя обидено.
— Е, тогава се разбрахме — отвърна Елиза чаровно. — Само още едно нещо да изясним.
Госпожа Ханц се вцепени.
— И то е?
— Маниерите ви — отвърна Елиза без заобикалки — Имате отвратителни маниери.
— Винаги съм се опитвала да се държа така, както изисква положението ми. Съжалявам, ако нещо ви е подразнило. — Госпожа Ханц едва се владееше.
— Препоръчвам ви в наше отсъствие да преосмислите поведението си. Ако не схванете къде грешите, ще трябва да ви отпратим — каза уверено Елиза.
— Ние? — Госпожа Ханц погледна въпросително към Максим. — Милорд, това с ваше съгласие ли става?
— Естествено — потвърди той.
— Е, добре! — това прозвуча като кучешки лай. — Щом нямам друг избор, ще трябва да се подчиня.
— Така изглежда, госпожо Ханц, — отвърна Максим сухо.
Икономката кимна.
— Ако това е всичко, ще се върна към задълженията си… и ще свърша нещо полезно.
Госпожа Ханц отново се зае с работата си и веднага след това изкара яда си върху готвача, като започна да му дава с най-рязък той нареждания, които можеха да минат и за укори. Но Дитрих не беше човекът, който понася субективна критика. Последвалият спор бе придружен от плясъци.
— Какво направих? — притесни се Елиза.
Максим се засмя.
— Не се страхувай, Дитрих знае как да се защити.
— Надявам, се. — Тя въздъхна. — Сега ще е най-добре да се оттегля. Иначе ще се увлека и ще върна тая персона още в ранни зори в Хамбург.
— Не мислете повече за нея — посъветва я Максим. — Докато, ни няма, тя може добре да премисли всичко. Ако не се поправи, ще трябва да си върви.
— Лека нощ тогава — Елиза погледна към него с усмивка.
Той направи съвършен реверанс.
— Дано нощта нежно ви залюлее в красив сън, скъпа госпожице.
Малко по-късно Елиза си легна със замечтана усмивка и се заизмъчва от спомените за Максим. Сънищата й бяха изпъстрени с фантазии, в които отново и отново биваше обгръщана от силни ръце. Сърцето й биеше все по-учестено, когато мислеше за екстаза, за щастието, които я очакваха. Любовта се бе прокрадвала в живота й и я бе променила така, че тя вече никога нямаше да бъде същата като преди.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Из въздуха се рееше вихрушка от снежинки, спираше по широките клони на иглолистните дървета и покриваше в бяло хълмове и долини. Край едно бълбукащо, полузамръзнало поточе една сърна вдигна влажен нос и задуши въздуха. Дългите й уши потрепнаха, когато слаб звън проникна отдалеч в тишината на ранното утро. Сребърни звънчета прозвънваха из гората и издаваха приближаването на нещо непознато. Високо извикване и приглушен тропот на копита — и сърната се изгуби в гората, бягайки на зигзаг. Малко след това се появи впряг с четири коня. Други три коня бяха завързани на задната част на великолепна шейна. Ескортът от шестима мъже в сини пелерини с червена подплата бе красиво зимно петно сред зимните тонове на гората. Впечатляващото им облекло бе типично за вкуса на Николаус фон Рейн.
В този ден Николаус си достави удоволствието да прави впечатление на Елиза. Той лично бе наредил да се изработи това луксозно превозно средство, за да могат пътуващите да изминат пътешествието си помпозно. Една карета, която граф фон Аридел бе закарал няколко години преди това в Англия, му бе послужила за идея. През лятото на превозното средство можеха да се поставят големи колела, а сега окованите с желязо плъзгачи осигуряваха придвижването по сняг и лед.