Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Да, не бих изоставил нито приемния си баща, нито сестра си, а те имат нужда от мен. Извън Кула е опасно да се експериментира прекалено с матрица. Радвам се все пак, че не останах невеж, а най-голямото ми удоволствие е това. — Младежът докосна за миг прътите и кожата на планера. — Е, братовчеде, готови ли сме?
Донал пристъпи до ръба. Размаха дългите, покрити с кожа криле на планера, за да улови въздушното течение, и се хвърли напред, после веднага се издигна. Аларт, изострил усета си докрай, едва напипа потока, от който се възползва по-младият му приятел. И той застана в края на площадката, вътрешно се смръзна, щом зърна на каква височина е. Но щом Донал можеше да лети, без да изпита страх и за миг…
Разпростря съзнанието си през матрицата, пристъпи в бездната, последва главозамайващото пропадане и дългата дъга на издигането. Тялото му веднага се намести, за да запази равновесието на планера, само се навеждаше полека, за да долови как му се подчинява крилатата играчка. Над него Донал се носеше като сокол и Аларт се възползва от следващия поток нагоре, за да се изравни с него.
Отначало се съсредоточи само в управлението на своя планер и изобщо не поглеждаше надолу. Съзнанието му бе погълнато от налягането на въздушните струи и смътно доловимите енергийни полета. Сети се за годините си в Неварсин, когато започна постепенно да овладява своя ларан, научи се да вижда хората като вихрушки и мрежи от енергия, вечно течащи и променливи, без да забелязва в тези мигове плътта и кръвта на тялото. Сега напипваше с усета си във въздуха все същите разнообразни прояви на природните сили. „Може да се каже, че научих Донал на много неща, но и той ме дари щедро, проясни мисления ми взор за теченията и потоците енергия, които са навсякъде в небето, както на земята и във водата…“
Съвсем отскоро Аларт успяваше да ги види, да ги открива и избира, да се носи с тях чак до висоти, където вятърът започваше да подхвърля крехкия планер, устремяваше се напред с могъществото на струята, после подбираше удобния момент да се спусне безопасно. Легнал почти водоравно между прътите на конструкцията, той остави само частица от съзнанието си да направлява планера и огледа планинската панорама.
Под него се простираха изпълнени с покой местности, било след било на възвишения, покрити с тъмни гори. Имаше и разчистени парчета земя — плантации за ядивни гъби. Виждаха се ливади за добитъка, изпъстрени тук-там с малките колиби на пастирите. Край някои буйни ручеи имаше големи дървени колела — на мандра или на дъскорезница. Надуши и острата миризма от тепавица, после от преса за хартия. На един по-стръмен склон видя отвор към плетеница от пещери, обитавани от племената на ковачите, зърна за миг отблясъците от огньовете им — навътре в каменните проходи не можеха да застрашат гората.
По-нататък хълмовете ставаха по-високи и безлюдни. Мислите на Донал за миг докоснаха съзнанието му — младежът се превръщаше в изкусен телепат, който можеше да привлече вниманието на другия, без да го смути. Аларт го последва в спокойно течение между две полегати възвишения, където Кулата Трамонтана сияеше под издигналото се в зенита слънце. Един човек на върха им махаше. Донал се устреми плавно надолу и сгъна крилете точно когато стъпи на земята. Приклекна и се изправи с бързо и ловко движение… и вече се беше освободил от планера. Много по-неопитният Аларт падна и се пльосна сред пръти и въжета. Младежът се засмя и дойде да му помогне.
— Братовчеде, няма от какво да се притесняваш. Дори не помня колко пъти и аз съм се изръсвал така. Ела, Арзи ще прибере планера ти на сигурно място, докато стане време за връщане.
— Гос’дарю Донал, привет вам — изрече старецът на толкова чудат диалект, че дори и Аларт, запознат с повечето наречия на Пъкъла, трудно го разбра. — Секи път се многу радвам да ви зърна. Чест ни праите, дом’ин.
— Това е отдавнашният ми приятел Арзи — представи го младежът, — който служи в Кулата отпреди аз да се родя. Винаги пръв ме посреща, а идвам три-четири пъти в годината, откакто започнах да летя с планер. Арзи, това е мой братовчед, дом Аларт Хастур от Елхалин.
— Вей дом… — Арзи направи почти комично дълбок поклон. — Голяма радост е, дето гос’дарят Хастур ни навестява. Брей, добър ден излезе тоя. На вей леронин ша им се сгреят душите да си имат такъв гостенин.
— Не бива да ме наричаш „господаря Хастур“ — меко го поправи Аларт. — Стига и само „господаря Аларт“, добри ми човече. Много съм ти благодарен за топлото посрещане.