Приказка без край
- Автор: Энде Михаэль Андреас Гельмут
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Краев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка без край». Краткое содержание книги:
Бастиян Балтазар Букс е мечтателно момче на 10–11 години, което силно обича да чете и да си фантазира. След смъртта на майка му, баща му се затваря в себе си и почти не общува със сина си. Бастиян няма приятели. Пълен, блед, нерешителен и слаб ученик, той често е жертва на присмех и груби шеги от връстниците си. Един ден, преследван от група съученици, Бастиян попада в антикварната книжарница на Карл Конрад Кореандър. Той пожелава книгата („Приказка без край“), която господин Кореандър чете и я открадва, тъй като недружелюбният антиквар му заявява, че не обича децата и е ясно, че не би могъл да я получи по друг начин. Когато стига до училище, Бастиян открива, че е закъснял, качва се на училищния таван и започва да чете.
Турнирът, на който трябвало да се извърши подборът, се организирал от Сребърния старец Кверквобад (в град Амаргант управляват винаги най-старият мъж или най-старата жена, а Кверквобад бил на сто и седем години), но не той лично щял да определи кой от състезателите ще отиде, а някакъв млад туземец на име Атрею, момче от народа на Зелените кожи, в момента гост на Сребърния старец. После Атрею щял да предвожда експедицията. Той всъщност бил единственият, който можел да разпознае Спасителя, защото веднъж го бил, видял в едно вълшебно огледало.
Бастиан мълчеше и слушаше. Но хич не му беше лесно, защото той скоро разбра, че когато се говори за Спасителя, става дума за самия него. А когато се спомена и името на Атрею, сърцето му чак засия от радост. Трябваше да положи големи усилия, за да не се издаде. Но нали бе твърдо решил на първо време да остане инкогнито.
Впрочем в цялата тази работа юнакът Хинрек не го интересуваше толкова експедицията, колкото да спечели сърцето на принцеса Огламар. Бастиан разбра веднага, че той е влюбен до уши в младата дама. От време на време въздишаше ни в клин, ни в ръкав и постоянно поглеждаше към възлюбената си с тъжни очи. А тя се правеше, че не го забелязва. Била дала обет да вземе за мъж най-големия от всички герои, онзи, който надвие всички останали. Нищо друго не я задоволявало.
Точно това мъчеше юнака Хинрек. Та как да й покаже, че е най-големият герой! В края на краищата не можеше да убие някого, който нищо не му е сторил. А войни отдавна не бе имало. Той на драго сърце би се бил и с чудовища, и с демони, а ако зависеше от него, всяка сутрин на закуска щеше да й поднася по една кървава драконова опашка, но надлъж и шир нямаше нито чудовища, нито дракони. Когато дошъл при него пратеникът на Сребърния старец Кверквобад, за да го покани да участва в турнира, той, естествено, веднага се съгласил.
Принцеса Огламар настояла обаче да отиде с него, защото искала да се убеди със собствените си очи на какво е способен.
— Както е известно — каза тя, като се усмихна на Бастиан, — на разказите на юнаците не може много да се вярва. Всички те обичат да преувеличават.
— Дали преувеличавам или не — намеси се юнакът Хинрек, — аз този легендарен спасител в малкото си джобче ще го сложа!
— Откъде пък знаете? — попита Бастиан.
— Е — каза юнакът Хинрек, — ако този приятел беше дори на половината силен колкото мен, нямаше да му е нужна никаква лична охрана, която да го съпровожда и да го пази като бебе. Този Спасител трябва да е доста жалко човече.
— Как можете да говорите подобно нещо! — извика възмутено Огламар. — В края на краищата той е предотвратил гибелта на Фантазия.
— И какво от това! — отвърна юнакът Хинрек с насмешка. — За това не е нужно особено геройство.
Бастиан реши при удобен случай да му даде такъв урок, че да го запомни.
Другите трима рицари срещнали случайно двамата по пътя си и се присъединили към тях. Хикрион, който имаше рунтави черни мустаци, твърдеше, че мечът му не отстъпвал по сила и ярост на никой друг меч във Фантазия. Хисбалд, който беше червенокос и в сравнение с другите имаше едва ли не нежна външност, твърдеше, че никой друг не може да върти така бързо и изкусно сабята като него. А третият, Хидорн, беше убеден, че няма равен в боя по твърдост и издръжливост. Видът му подкрепяше това твърдение — той беше висок, слаб и сякаш изтъкан от жили и кости.
След като се нахраниха, те тръгнаха на път. Съдовете, покривката и запасите от храна прибраха в дисагите на едно муле. Принцеса Огламар се качи на своя бял кон с дамско седло и потегли в тръс, без да се огледа дали другите идват. Юнакът Хинрек скочи на врания си жребец и потегли в галоп след нея. Останалите трима рицари предложиха на Бастиан да седне между дисагите на мулето. Той се метна на гърба му, рицарите възседнаха прекрасно оседланите си коне… и поеха в тръс през гората. Бастиан яздеше най-отзад. Мулето, старо животно, изоставаше все повече и повече и Бастиан се опита да го пришпори. Но вместо да тръгне по-бързо, то съвсем спря, извърна глава и каза: