Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Възрастният мъж бил излязъл да се поразходи по Рокет Роуд, когато чул стрелбата — ясно и отчетливо — а след това и експлозиите. Той забързал обратно към бунгалото (не че можел да върви кой знае колко бързо в сегашното си състояние) и щом зърнал облаците дим, издигащи се на юг; си помислил, че в крайна сметка май нямало да е зле да се върне под навеса за лодки. Бил абсолютно сигурен, че това е дело на онзи италиански гангстер Андолини, така че…
— Какво искаш да кажеш с това да се върнеш под навеса? — попита Еди.
Дипно размърда крака изпод масата. Лицето му бе страшно пребледняло, с морави сенки под очите. На главата му имаше няколко косъма, фини като пух на глухарче. Младият стрелец си спомни как Тауър му бе казал, че на Дипно са му открили рак преди няколко години. Днес не изглеждаше много добре, ала Еди беше виждал хора — особено в Луд — които бяха далеч по-зле. Старият приятел на Джейк — Гашър — беше един от тях.
— Арон? — попита младият мъж. — Какво искаше да кажеш с това?
— Чух въпроса ти — ядоса се той. — Получихме бележка в пощата — тоест Кал я получи — в която пишеше да се преместим от бунгалото на някакво друго място и да не се набиваме много-много на очи. Беше от някакъв човек на име Калахан. Познавате ли го?
Двамата стрелци кимнаха.
— Този Калахан… може да се каже, че той искаше Кал да се премести в някаква барака.
„Кал, Кала, Калахан…“ — помисли си Еди и въздъхна.
— В много отношения Кал е разбран човек, ала хич не му стана приятно, когато разбра, че трябва да заживее в някаква барака. Както и да е, преместихме се в лодкарницата и там изкарахме няколко дни… — Дипно млъкна за момент, вкопчен в кратка схватка с паметта си. — Всъщност два дни. Само два. Тогава Кал ми каза, че сме били откачени, че влагата долу само влошавала и без това изострения му артрит, както и че хъркането ми го вбесявало. „Така само ще се озовеш в малката дрислива болница в Норуей — каза ми той — с диагноза бронхопневмония плюс рак.“ Рече ми, че нямало никакъв шанс Андолини да ни намери тук, понеже младежът… — Посочи с кривия си, изцапан с ягодов сироп показалец към Еди — с други думи, ти си му бил взел страха. „А и тези нюйоркски мафиоти са толкова тъпи, че не могат да се ориентират северно от Уестпорт без компас“ — каза ми още.
Еди тежко въздъхна. За пръв път в живота си се чувстваше отвратително гадно, задето се бе оказал прав.
— Рече ми, че сме били много внимателни. И когато му възразих: „Ама този Калахан ни намери, нали?“, Кал ми отвърна: „Разбира се“. — Старецът отново посочи с пръст към Еди: — Ти си му бил казал къде да погледне за пощенския код, след което останалото било направо фасулска работа. После Кал добави: „А и докъде стигна той? До пощата, нали? Повярвай ми, Арон, тук сме на сигурно място. Никой не знае местонахождението ни освен жената от агенцията, а тя е в Ню Йорк.“
Дипно ги изгледа изпод рошавите си вежди, после потопи една ягодка в захарта и я отхапа наполовина.
— По този начин ли ни намерихте? Чрез агенцията?
— Не — отвърна Еди. — Един от местните. Заведе ни право при теб, Арон.
— Опааа! — възкликна старецът и се облегна назад.
— Опа я! — каза Еди. — Значи сте се върнали в хижата и Кал веднага е тръгнал да си купува книжки, вместо да се крие тук и да си чете само една. Нали така?
Погледът на Арон не се отделяше от покривката.
— Трябва да разберете, че Кал е много отдаден на това. Книгите са неговият живот.
— Не — поклати глава Еди. — Кал не е отдаден. Кал е откачен.
— Разбрах, че си писар — каза Роланд, проговаряйки за пръв път, откакто Дипно ги бе въвел в бунгалото. Запали още една от цигарите на Кълъм (след като предварително откъсна филтъра, както го беше научил той) и започна да пуши с такова изражение, което нямаше нищо общо със задоволството според Еди.
— Писар ли? Не разби…
— Адвокат.
— Ооо. Ами, да. Обаче съм се оттеглил от практиката още през…
— Трябва да се уединим някъде, за да уредим едни документи — каза Роланд, след което обясни за какво точно става дума.
Дипно закима, преди още Стрелеца да е стигнал до същината на въпроса, и Еди предположи, че Тауър вече е разказал на приятеля си за намеренията им относно запустелия парцел. В това нямаше нищо лошо, ала онова, което не му хареса, бе изражението на стареца. Въпреки това Дипно остави Стрелеца да довърши.
Изглежда, не беше забравил как да се държи с потенциалните си клиенти, без значение дали се беше пенсионирал или не. Когато се увери, че Роланд е свършил да говори, Дипно рече:
— Струва ми се, че трябва да ви осведомя за нещо — Калвин реши да задържи този свой имот за още известно време.