Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
— Тялото ти казва, че си готова да приемеш мъжа между бедрата си.
— Не, това не е вярно! — Изабела се опита да стане, но Мартин я притисна върху завивката.
— Тялото никога не лъже. Ако го пронижеш с нож или с игла, то кърви. Ако се разболее, получаваш треска. А когато желае мъжка ласка, между бедрата ти става горещо и влажно.
— Не може да бъде! Тогава аз също усетих…
Мартин вдигна глава и я изгледа очаквателно.
— Тогава? Какво е станало тогава?
— Нищо, нищо! Аз… толкова съм объркана. Видях нещо.
— Разкажи ми — помоли шепнешком той и продължи да милва вътрешната страна на бедрата й.
— Случи се в хижата, където се подслонихме след… след нападението. Едвам успяхме да стигнем дотам и поискахме да изпратят за помощ при баща ми. Трябваше да преспим там.
— Продължавай — пошепна той и отново зарови пръсти във влажните косъмчета между бедрата й.
— През нощта трябваше да изляза… до клозета.
Тогава чух в мрака странни шумове. Идваха от обора.
— Да. — Гласът му звучеше дрезгаво, със странна настойчивост. Дланта му притискаше мястото, където венериният хълм преминаваше в сладостно влажната гънка.
— Божичко, какво правиш? — простена тя.
Милувката стана по-дръзка.
— Продължавай, не ми обръщай внимание.
— Погледнах през един процеп и видях как синът на гостилничаря и една слугиня…
Мартин изкриви устни.
— Какво правеха?
— Двамата… лежаха в сеното. Съвсем голи.
— И какво правеха?
— Той лежеше върху нея и се движеше. Видях… неговия… задника му, как се движеше нагоре-надолу. Двамата пъшкаха и стенеха. Сигурно са изпитвали силна болка.
— Откъде ти хрумна?
— Защото слугинята изпищя.
Изабела чу отново тихия му смях. Ръката му не преставаше да масажира меката кожа на корема и бедрата.
— И какво усети? — попита с нежна настойчивост той.
— Аз… стана ми гадно!
— Наистина ли? Не ти вярвам.
— Напротив! Момчето изведнъж стана и се обърна. Видях го целия.
— Аха! Какво по-точно видя?
— Неговия… огромен червен дяволски рог!
Мартин скри лице в косите й и избухна в смях. Прехапа долната си устна, за да спре.
— Уплаши ли се?
— Ами… — Изабела извърна глава. — Изглеждаше опасен.
— Вярваш ли, че наистина е опасен?
— Да! Не! Не знам. Двамата не изглеждаха измъчени, напротив… лицата им изразяваха блаженство, даже щастие… Аз… толкова съм объркана!
Мартин поднови ласките към малкото окосмено хълмче между бедрата й и Изабела шумно пое въздух.
— Господи, какво е това? — Нещо в корема й се сгърчи и образува буца. Не, това не беше ръката на Мартин, тази сила идваше от самата нея. Горната част на тялото й се надигна и Мартин отново захапа зърното на гърдата й. Засмука я внимателно, без да престава да масажира интимните й части.
— О, господи! — простена Изабела и зарови пръсти в русите къдрици на Мартин. — Какво правиш с мен?
— Нещо много хубаво. Показвам ти небето.
— Какво небе? Аз… о, не, това е горещина! Огънят на ада!
— Още не! Разкажи ми какво стана по-нататък, искам да узная всичко — помоли той, без да изпуска от устата си влажното зърно.
— Това беше. Качих се в стаята ни и се скрих в леглото. И тогава… тогава усетих…
— …как между бедрата ти стана влажно и топло.
— Да! Откъде знаеш?
— Това е естественият език на женското тяло. На всяко женско тяло! А ти си истинска жена!
Ръката му притисна силно мекото хълмче и тялото й се разтърси от силна тръпка. Мартин засмука жадно зърната на гърдите й, като непрекъснато ги сменяше. Изабела се опита да каже нещо, но от гърлото й се изтръгна само гърлен стон. Топлата й гръд се вдигаше и спускаше неравномерно.
— Хвани ме с ръце — пошепна задъхано Мартин. — Събери прекрасните си гърди и ще целувам едновременно двете връхчета.
Тя го направи и много скоро започна да надава тихи сладостни викове. Цялото й тяло се изпълни с горещо вино, което пулсираше във вените, с малки светкавици, като запалени стрели от зъберите на крепостта, стрелкащи се в корема, с пламтящ нектар, който се изля между бедрата й. Всички тези нови, могъщи чувства се събраха в средата на тялото й, под корема, съсредоточиха се, втвърдиха мускулите и се загърчиха като предсмъртна битка на ранено животно. След минута Изабела усети внезапното освобождаване от непоносимия натиск — сякаш нещо се разпука в нея. В утробата й се изля течен огън, пред очите й затанцуваха звезди и пъстри кръгове. Тя се вкопчи отчаяно в къдриците на Мартин, извика задавено и в сърцето й се надигна диво ликуване. Тялото й се сгърчи под напора на огнените вълни, които я заливаха една след друга.