Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Ако нещо ти се случи?
— Тихо, ще уплашиш бебето.
Той се хвана, че се опитва да си представи бебето за пръв път, откакто му беше споменала за него.
— Сали ще ревнува.
— Тя най-много теб обича. Ти ще трябва да прекарваш повече време с нея.
— Нел, разбира се, ще бъде ужасена. Как можа да ми причиниш подобно нещо, би казала. — Той леко се усмихна при тази мисъл. — А Джак?
— Няма да му обърне никакво внимание. — Всеки път, когато той заговореше за бебето, тя изпитваше още по-голяма любов към него. — Безразличието на Джак поне е по-добре от негодувание — каза тя, — освен това можем да наемем нов италиански учител по танци за Нел. Всяко младо момиче забравя за всичко останало, когато около него има красив млад мъж.
— Само при положение, че ти не се заглеждаш по него.
— Сигурна съм, че жена с четири деца няма да му направи впечатление.
— Независимо от това ти забранявам да се заглеждаш — рязко заяви той. На тридесет и една години, жена му все още беше една от най-красивите жени в Лондон. А той беше спал с достатъчно женени жени в миналото, за да е наясно, че жена с деца не слагаше преграда пред любовните авантюри.
— Да, скъпи — мило прошепна тя. — Смяташ ли в такъв случай, че петото ни дете може да спре някои от преследващите те дами, които постоянно се опитват да привлекат вниманието ти?
— Какви дами? — Погледът му беше старателно безизразен.
— Онези, които все още ти изпращат любовни писма.
— На Пимс съм наредил да ги изхвърля.
Той знаеше. И как можеше да не знае? На четиридесет и една той все още привличаше женските погледи с красотата и маниерите си.
— Успокоих се.
— А и така трябва, при положение че имаш верен съпруг.
— Знам, че е рядкост. Благодаря ти.
— А сега трябва да внимаваш и да не рискуваш. — Той стисна юмрук, за да се справи със страха, който сковаваше съзнанието му. — Обещай ми.
— Обещавам.
— Никаква езда.
— Никаква езда.
— И возене в карети само по добре поддържани пътища.
— Да, скъпи.
— Ще наредя да преместят конете в Енфелд.
— Но това не е необходимо.
— Не ми се противопоставяй — твърдо заяви той. — Освен това не трябва и да ходиш. Ще те нося.
Тя се засмя на угриженото му изражение.
— Моля те, скъпи, чувствам се напълно добре, но след като се роди бебето, можеш да го носиш колкото си искаш.
— По-скоро бих носил теб.
— Знам — прошепна тя и го погали по ръката, а той я привлече към себе си. — А сега искаш ли да ме отнесеш до спалнята? Закопняла съм за целувки.
— Само целувки — предупреди я той, погълнат от мисълта за бременността й.
— Разбира се, само целувки — излъга Челси. — Изведнъж се почувствах толкова уморена, а ти си толкова силен — мъркаше тя — и от снощи не сме се любили.
— Не трябваше.
— Но аз се чувствам много добре.
Тя го целуна, той я понесе по коридора, а прислужниците се кискаха и изчервяваха, докато минаваха, но херцог Сет не ги чуваше, те сякаш не съществуваха за него в къщата, която се обслужваше от осемдесетчленен персонал. А и на Челси не й правеше впечатление, защото беше погълната от страстта си.
Писмото на лорд Дъферин остана неотворено на бюрото. Но пък и херцог и херцогиня Сет вече знаеха, че най-големият им син е безразсъден и лесно се пали.
Петнадесета глава
Докато „Сирена“ бавно плаваше за Неапол, Бонапарт беше в Малмезон и Тюйлери с Дюрок, Лористон и Буриен и се подготвяше да нахлуе в Италия. Запасната армия се набираше в Дижон и от всички краища на Франция прииждаха войници. Шамбарлак дьо Лобспен, четиридесет и шест годишен бивш кралски офицер, замина от Париж начело на първа дивизия. Войските на Ватрен напредваха от Нант, а в Рен към тях се присъединиха подразделенията на Лоазон и дивизията на Шабран. От Карибския басейн пристигна Буде, родом от Бордо. Той пое командването на батальони, които се състояха от обучени войски и нови наборници. В Лион се събираше артилерията и провизиите.
Генерал Дупон беше назначен за главнокомандващ щаба на Бертиер, а Макдоналд беше повишен в старши генерал-майор. Генералите Виктор, Дюесъм и Лан бяха повишени в генерал-майори. Адютантът на първия консул Мармон ръководеше артилерията, а Мареско, генералът-инспектор на френската армия, оглавяваше сапьорите.
Пристигането на Мура в генералния щаб в Дижон даде повод за всеобща радост. Той беше смел и изключително интелигентен млад мъж, успешно женен за Каролин, сестрата на първия консул. Помагаха му генерал д’Арвил и 2300 кавалеристи, предвождани от Шампьо и Келерман, син на валмийския викарий.
Цяла тълпа актьори и музиканти пристигна в Дижон, както и цирковият актьор Франкони с неговата трупа и Гарнерен-аеронавтът с балона си. Войските, разквартирувани в този район, много се забавляваха. Устройваха се балове в замъците, а всички млади офицери бяха радостни и в приповдигнато настроение. Само след няколко седмици Наполеон щеше да започне военните действия, а 60 000-на армия щеше да е готова да нахлуе в Италия.