Магьосникът Куестър Тюс

Бен запримига.

Пред тях се появиха светлини отвъд залесения хълм, по който се изкачваха, сякаш те с приближаването си ги бяха задействали. Щом излязоха на височината, видяха Гроум Уайт, който издигаше кули право пред тях. Макар и още отдалеч, замъкът се виждаше съвсем ясно. Флагове и знамена плющяха на вечерния вятър, но емблемите им не се виждаха в тъмното. Един подвижен мост вече бе започнал да се спуска над рова и металните решетки на вратата да се вдигат. Защитни укрепления и огради със заострени перила кръстосваха надлъж и шир пространството около замъка като белези от рани по поляните. Колата запъпли надолу по пътя към една масивна желязна врата, която се отваряше в много, много дълга каменна стена, простираща се на десетки мили разстояние и в двете посоки.

Бен си пое дълбоко дъх и неволно потръпна. Колко гротесков изглеждаше целият този замък!

Железните врати беззвучно се отвориха, за да ги посрещнат и Майлс с колата премина през тях. Той се беше отказал да говори и седеше нащрек на шофьорската седалка. На Бен не му беше трудно да си представи какво си мисли.

Пътят към замъка се виеше като змия, ярко осветен, с дълбоки ровове от двете му страни. Сигурно за да може никой да не припари тук, дори и погрешка, мрачно си помисли Бен. За първи път, откакто се бе решил на това начинание, той започваше да има известни съмнения. Гроум Уайт го дебнеше като огромен звяр, съвсем усамотен сред околната пустош, с неговите кули, парапети, стражи, прожектори и бодлив тел. Приличаше не толкова на замък, колкото на затвор. И ето че той влизаше в този затвор, при това без никакви предохранителни мерки.

Едва сега напълно осъзна къде се намира и остана поразен и потресен от ужасната, но сигурна истина за това. Та той бе действал като истински глупак! Въобразяваше си, че продължава да е в света на небостъргачите и реактивните самолети. Ала Гроум Уайт не принадлежеше на този свят, съвсем от друг свят бе този замък. Той беше част от живота, в който бе попаднал, когато купи кралството преди близо две години. Тук нямаше и следа от модерния свят. Преспокойно можеше да си се облича в костюми и да си кара коли, да знае, че навсякъде е заобиколен от големи градове и магистрали, но това тук нямаше ни най-малко значение. Тук беше Отвъдната земя! Ала го нямаше Паладий да му дойде на помощ. Куестър Тюс го нямаше, за да го напътства. Магия той не притежаваше, за да се сдобие с помощ. Ако нещо се случи, свършено е с него.

Колата стигна до края на криволичещия път и пое по спуснатия мост. Преминаха над рова под входната решетка и излязоха на двора, където едно колело водеше до главния вход на замъка. Зализаните тревни площи и градини с цветя не успяваха да разпръснат мрачното впечатление, което създаваха надвисналите каменни стени и прозорците с железни решетки.