Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Арту изсвири и продължи да търси. На екрана се изписаха имената на още пет-шест планети…
— Почакай — каза Люк. — Върни назад… Системата Сейджанси. Дали има някакви снимки?
Екранът потъмня, след това се появиха орбитални, въздушни и наземни изображения. Люк внимателно ги разгледа, докато минаваха през монитора… накрая бе сигурен, че е открил мястото.
— Това е — каза той. — Каньоните на Сейджанси. Там отиваме.
Дроидът изпиука неуверено. Въпросът му се изписа най-отдолу на екрана.
— Не зная — отговори Люк. — Зная само, че трябва да отида там.
Дроидът отново изпиука, този път с лек скептицизъм.
— Честно казано, и аз самият не разбирам — призна си джедаят. — Видях много неща. Някои се случват, други ще се случат. Видях моите ученици да напускат академията… не знам защо. Видях Хан и Лея… изживяваха някакво затруднение…
Дроидът изчурулика тревожно. На монитора се появи още един въпрос.
— Не, не знам дали Трипио е с тях — отвърна Скайуокър. — На много места бихме могли да отидем, за да направя нещо. Твърде много са — той посочи снимката на каньона. — Но каньоните на Сейджанси са единственото място, на което видях себе си. Само тогава изпитах спокойствие — той отново погледна към звездите. — Затова отиваме там.
За момент се възцари тишина и Арту отново изчурулика.
— Имаш право — съгласи се усмихнат Люк. — Ако ще ходим, стига сме се мотали, а да тръгваме.
Освен това — мислеше си той, докато крачеха към дока — Лея е джедай. Може да се справи с много неща, а и Хан има богат опит. Червената ескадрила може засега и без него, а накъдето и да бяха тръгнали учениците му джедай, явно имаха причина за това.
След четирийсет минути Люк и Арту бяха в космоса. Люк изтегли ръчката на хипердвигателя и изтребителят му премина на светлинна скорост. Джедаят се опитваше да пропъди от съзнанието си видението за Мара.
ГЛАВА 13
Сеок Ороусия, първи секретар на Обединените ботански племена, беше изискан, вежлив и много мил. Но под шлифованата повърхност Лея долавяше изненадата му от посещението й. А тази изненада, подозираше тя, криеше сериозна доза безпокойство.
— Трябва да разберете положението ми, съветник Органа Соло — за трети път каза той, преведе Лея, Хан и Трипио през външния шлюз и ги въведе в разкошното триетажно фоайе атриум, което изпълваше предната третина на централната сграда на Обединените племена. — Необявеното ви посещение е нередовно, както и искането ви — козината му настръхна въпреки очевидното усилие да я овладее.
— Имате писмо от Гаврисом — намеси се Хан. — Имате писмо и от Фейлия. Какво повече?
Секретарят погледна косо капитан Соло и въпреки сериозността на положението Лея едва потисна усмивката си. Съпругът й преиграваше: втренчил навъсен поглед в първия секретар, изпъчен решително насреща му, стиснал здраво дръжката на бластера до побеляване на кокалчетата… Лея му беше показала този номер, докато пътуваха дотук от Корускант, и сега очевидно публиката го оценяваше.
Ако Баркимк и Сакисак бяха с него, Хан щеше да е още по-убедителен, но ботанците не обичаха особено ногрите, Лея прецени, че и без това положението е деликатно, затова двамата ногри се спотайваха някъде отвън. Ако възникнеше нужда от тях, трябваше само да им се обадят по предавателя.
Според нея едва ли щеше да се наложи да ги викат. Вече достатъчно бяха притиснали Ороусия с официалния пост на съветник Органа Соло и физическите последствия, за които намекваше Хан. С известен късмет можеха да стигнат до финансовите отчети, преди някой да ги преправеше или скриеше.
— Лично аз не се нуждая от нищо, капитан Соло — отвърна секретарят. — Проблемът е, че разрешение да видите финансовите отчети може да даде само вожд на Обединените племена, а за момента нито един от тях не е в тази част на Ботауи.
— Имаме писмо от президента Гаврисом — пристъпи към него Хан.
— Моля! — вдигна ръка Лея. — Секретар Ороусия, разбирам положението ви. Вярвам, че можем да намерим друго решение на проблема. Правилно ли съм разбрала, че като постоянен представител в Новата република съветник Фейлия също има достъп до финансовите отчети, които искаме?
Очите на ботанеца зашариха неспокойно от единия към другия.
— Доколкото си спомням, има — предпазливо отвърна той. — Трябва да проверя разпоредбите.
Лея погледна към Хан, който леко вдигна вежди.
— Ето — каза той и подаде на Ороусия информационен чип. — Мястото е отбелязано.
Първият секретар посегна да вземе чипа, но след известно колебание отпусна ръка.