Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Тезата на Федър за премахване на оценъчната система и степените отначало предизвиква объркване или неодобрение сред студентите, с изключение на малцина, защото тя на пръв поглед като че ли прави на пух и прах цялата университетска система. Една студентка изложила нещата съвсем открито, като заявила напълно откровено:
— Разбира се, че не можете да премахнете системата за оценки и степените. Нали в края на краищата за това сме тук.
Тя казала самата истина. Идеята, че повечето студенти посещават университет заради образованието независимо от степента и оценките, е едно малко лицемерие, което всеки предпочита да не разкрива. От време на време някои студенти наистина идват заради образованието, но от зубренето и механичната природа на институцията идеализмът им скоро се изпарява.
Демонстраторът бе доказателство, че премахването на оценките и степените ще премахне това лицемерие. Вместо да си служи с обобщения, той борави с конкретната кариера на един въображаем студент, който повече или по-малко типизира онова, което се среща по класните помещения, студент, напълно приучен да се бори за оценка вместо за знанията, които се предполага, че тази оценка отразява.
Такъв студент, предполага демонстраторът, ще посети първото занятие, ще получи първата задача и навярно ще я изпълни по силата на навика. Може би ще отиде и на второто, и третото занимание. Но в края на краищата новото в курса ще се изтърка и тъй като академичният му живот не е негов единствен живот, натискът от други задължения или желания ще създаде условия, при които той просто няма да бъде в състояние да се справи с някоя задача.
След като няма степени или оценъчна система, той няма да си навлече наказание с това. Следващите лекции, които предполагат той да е изпълнил задачата, може да бъдат обаче малко по-трудни за разбиране и тази трудност на свой ред може да отслаби интереса му до степен, когато следващата задача, която ще му се стори доста тежка, ще бъде също изоставена. Пак няма наказание.
С течение на времето ще му става все по-трудно да разбира онова, което е предмет на лекциите; за него ще става все по-трудно и по-трудно да внимава в час. В крайна сметка ще разбере, че не научава кой знае какво и изправен пред непрекъснатия натиск от външни задължения ще спре да учи, ще се почувствува виновен заради това и ще престане да посещава занятията. Отново това няма да повлече след себе си наказания.
Но какво е станало? Студентът без неприятни чувства от страна на когото и да било сам си е писал двойка. Добре! Това и трябва да стане. Преди всичко той не е дошъл тук за истинско образование и всъщност няма какво да търси тук. Спестени са много пари и усилия и липсва позорното петно на провала и крушението, от което цял живот няма да може да се отърве. Няма изгорени мостове.
Най-голям проблем на студента е робският манталитет, изграждан у него години наред чрез камшика или бучката захар, предоставяни от оценките, един магарешки манталитет, който заявява: „Не ме ли биеш, няма да работя.“ Не го бият — не работи. И колата на цивилизацията, за която се предполагаше, че го обучават да тегли, просто ще скрибуца, напредвайки малко по-бавно без негова помощ.
Но това е трагедия сама по себе си — колата на цивилизацията, „системата“ да се тегли от магарета. Такова е общоприетото, професионалното, „магарешкото“ гледище, но не е в духа на храма.
Становището в този дух е, че на цивилизацията, „системата“, „обществото“ или както си искате го наречете, най-добре служат не магарета, а свободни хора. Задачата на премахването на оценките и степените не е да бъдат наказани магаретата, а да се създаде среда, в която магарето може да стане свободен човек.
Хипотетичният студент, все още магаре, ще се полута известно време. Както се казва, в „суровото училище на живота“ ще получи друг вид образование, така ценно, както и онова, което е изоставил. Вместо да пилее пари и време като магаре с високо обществено положение, сега ще трябва да си намери работа като магаре с ниско обществено положение, може би като механик. Всъщност истинското му обществено положение ще се издигне. Той ще допринася за промяна. Може би това ще прави до края на дните си. Може би е намерил подходящото равнище. Но не бъдете толкова сигурен.
С течение на времето — шест месеца, може би пет години — някаква промяна би могла лесно да започне. Той ще става все по-недоволен от тази затъпяваща механична работа, повтаряща се ден след ден. Творческият му разум, задушен от прекалено много теории и прекалено много оценки в колежа, ще бъде пробуден отново от скуката на работното място. Хилядите часове, посветени на дразнещи технически проблеми, ще го накарат да се заинтересува повече от конструкцията на машините. Той ще пожелае сам да конструира машини. Ще си помисли, че би могъл да върши по-полезна работа. Ще опита да промени конструктивно няколко двигателя, ще успее, успехът ще му се услади, но ще се почувства ограничен, защото му липсва теоретическа подготовка. Ще разбере, че докато по-рано се е чувствувал глупак поради липсата на интерес към теоретичната подготовка, сега е открил един вид такава подготовка, към която се отнася с голямо уважение — машинното инженерство.