Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
В резултат на експериментите си той стигна до заключението, че подражаването е истинско зло, което трябва да бъде унищожено, преди истинското преподаване на реторика да може да започне. Това подражаване изглежда е наложено отвън. При малките деца го няма. То като че ли идва по-късно, може би в резултат на самото училищно обучение. Това му се струваше правдоподобно и колкото повече мислеше по въпроса, толкова по-правдоподобно му се струваше. Училищата те учат да подражаваш. Ако не подражаваш на онова, което иска учителят, получаваш ниска оценка. Тук, в колежа, нещата бяха по-префинени, разбира се — трябва да подражаваш на преподавателя по такъв начин, че да го убедиш, че не му подражаваш, а че след като си възприел същността от преподавания материал, продължаваш напред със собствени сили. Това ти носи отлични бележки. Самобитността от своя страна може да ти донесе всичко — от отличен до слаб. Цялата система на оценяване се стреми да те предпази от оригиналност.
Той сподели това с един преподавател по психология, който живееше до тях, човек, надарен с изключително въображение, който каза:
— Правилно. Ако премахнем цялата система на степени и оценки, ще получим истинско образование.
Федър обмисли това и когато няколко седмици по-късно една много будна студентка не можеше да си намери тема за семестриална работа, той все още мислеше за него, така че й го възложи като проблем. Не й хареса отначало, но все пак се съгласи да го приеме.
В продължение на една седмица тя говореше за това на всеки срещнат, а след две седмици бе направила превъзходно съчинение. Групата, пред която го прочете, обаче не бе имала преимуществото да мисли две седмици по въпроса и се отнесе доста враждебно към цялата идея за премахване на оценките и степените. Това изобщо не я охлади. Тонът й придоби едновремешен религиозен плам. Тя умоляваше останалите студенти да слушат, да разберат, че това наистина е правилно.
— Не казвам това заради него — заяви тя, като погледна Федър. — Казвам го заради вас.
Нейният умолителен тон, пламът й му направиха много силно впечатление заедно с обстоятелството, че успехът й от приемния изпит я бе наредил в най-горния един процент от членовете на групата. През следващия семестър, когато преподаваше „убедително писане“, той избра тази тема за „демонстратор“ — образец за убедително писане, който изработваше сам, ден след ден, пред групата и с нейна помощ.
Използуваше демонстратора, за да избегне да приказва от гледна точка на принципите на композицията, към които изпитваше дълбоки съмнения. Разбираше, че като влияе на групата със собствени изречения в процеса на изработването им, ще даде по-правдива картина за това, какво представлява писането, отколкото ако губи часовете да прелива от пусто в празно с анализ на завършени студентски работи или като представя за подражание работи на майстори. Сега разви тезата, че цялата оценъчна система, както и степените трябва да се премахнат, и за да стори нещо, което наистина да заинтересува студентите от онова, което им говори, премахна всички оценки по време на семестъра.
Горе, точно над хребета, вече може да се види снегът. Пеша обаче той е на много дни път. Скалите под него са твърде стръмни за пряко туристическо изкачване, особено пък с тежките товари, които носим, а Крис е твърде малък, за да работи с въжета и клинове. Трябва да прекосим гористия хребет, който наближаваме сега, да влезем в друг каньон, да вървим по него до края му и после да свърнем към билото. Три дни тежък поход до снега. Четири дни — спокоен. Ако не се появим на деветия ден, Диуиз ще започне да ни търси.
Спираме да починем, сядаме и се опираме на едно дърво, за да не полетим назад под тежестта на товарите. След малко се пресягам през рамо, вземам мачетето от най-горната част на раницата си и го подавам на Крис.
— Виждаш ли ония две трепетлики ей там? Правите? На самия хребет? — соча му ги. — Отсечи ги на около стъпка от земята.
— Защо?
— По-късно ще ни трябват за туристически бастуни и опори на палатката.
Крис взема мачетето, започва да се изправя, но пак се отпуска.
— Отсечи ги ти — казва.
И така, аз вземам мачетето, отивам дотам и отсичам прътите. И двете отсичам с един-единствен удар, ако не смятаме кората от другата страна, която прекъсвам с обратния ръб на мачетето. Горе под скалите човек има нужда от тояги, за да се подпира, а боровете над нас не стават за тая работа. Това тук са, кажи-речи, последните трепетлики. Малко се притеснявам все пак, задето Крис отказва да свърши, каквото му казах. Това не е добър знак в планината.
Кратък отдих и после продължаваме по-нататък. Нужно е известно време, за да привикнем с товара. Съществува отрицателна реакция срещу всякакъв товар. Но малко по малко ще привикнем…