Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
— Изглеждаш толкова уморен, Ейдриън. Моля те, ела да седнеш. Удуърд скоро ще донесе топъл чай. Ял ли си нещо?
Той бавно се обърна. Очите му срещнаха погледа й и го задържаха. Не си беше представял така изражението й. То беше искрено. Загрижено. Страхуваше се да я доближи. Страхуваше се от необузданото си желание.
— Ейдриън?
В отговор той се извърна, наведе се над камината и се загледа в пламъците. Колкото и да се опитваше, вече не можеше да си представи ясно лицето на Елизабет.
Удуърд почука и внесе чая. Ейдриън чу как икономът оставя подноса и пита Никол дали желае още нещо, но не се обърна. Боеше се да помръдне, боеше се от себе си и от това, което можеше да стори.
Вратата се затвори. В библиотеката се възцари тишина. Нарушаваха я само тиктакането на големия стенен часовник и пращенето на огъня. Чу Никол да става и да се приближава към него. Тялото му се изопна като струна.
Тя застана толкова близо зад него, че усети топлината й.
— Ейдриън? Не искаш ли да седнеш?
— Не.
— Искаш ли да се качиш горе и да си легнеш? Страх ме е като те гледам такъв.
И той се страхуваше да бъде такъв. Не помръдваше, стиснал здраво каменния ръб на камината. Ето, сега ще й каже да си тръгне, ще й заповяда да си тръгне. Вместо това каза:
— Не мога да спя, Никол. Ако можех, повярвай ми, нямаше да стоя тук в това състояние.
Тя въздъхна тъжно. Ейдриън едва не подскочи, когато усети лекия й допир до гърба си. Затвори очи, почти без да чува какво му говори. Отчаяно му се искаше Никол да го обгърне с ръце и да го приласкае. Но тя не го направи.
Не можеше да се бори повече.
— Ейдриън, може би ако опиташ сега, ще успееш да заспиш. Виждам колко си изтощен. Нека да повикам Удуърд.
Дланта й докосна колебливо гърба му. От гърдите му се изтръгна дълбок стон. Вече не разсъждаваше. В съзнанието му кънтеше само една дума: Опасност!
— Не викай Удуърд — каза той глухо.
Без да каже и дума, Никол започна да разтрива врата му с две ръце. Ейдриън затаи дъх, тялото му се изопна още повече. Пръстите й се впиваха в мускулите му и той усети, че започва да трепери. Не можеше да й устои. Беше победен.
— Никол! — извика той, обърна се рязко и я сграбчи в обятията си.
Тя застина, но не се опита да го отблъсне. Очите й се разтвориха широко, ала в тях нямаше уплаха. Ейдриън я притисна към себе си и усети как в отговор тялото й потръпва. Зарови лице в косите й. Водовъртежът от ярки цветове го увлече — бърз и неустоим.
— Всичко е наред — каза тя с треперещ глас. Галеше косите му, гърба му. — Всичко е наред.
Съзнаваше, че я притиска силно, че вероятно й причинява болка, но беше като в транс и не можеше да отпусне прегръдката си.
Държа я така дълго. Вълните от цветове продължаваха да го заливат. Радост, отчаяние. Тъга и болка, силна болка и странно ликуване. Паниката беше изчезнала, пометена от пулсиращото желание.
Никол беше топла и удивително жива в ръцете му. Усещаше пулса на живота в тялото й, своята жар, нейната жар. Тя притежаваше сила, въплъщаваше скръбта и състраданието, беше радост и триумф. Той я залюля и тя се притисна към него.
Горещи сълзи опариха бузите му. Едва сега осъзнаваше колко много се нуждае от нея и беше поразен. Ако не усещаше толкова силно тази нужда, навярно щеше да я сбърка с плътското желание. Но двете чувства бяха различни, макар и еднакво могъщи, макар и еднакво болезнени.
Никол вдигна ръце и обхвана лицето му.
— Винаги — прошепна тя, като се отдръпна назад, за да го погледне в очите. — Винаги ще бъда до теб. — После бавно и нежно прилепи устни към неговите.
Това беше твърде много. Ейдриън пламна цял. Подпря тила й с длан, после рязко развърза буйната й коса, която се разпиля по гърба й. Повдигна лицето й, за да я целуне и за един кратък миг погледите им се срещнаха. Нейният — изненадан и очакващ, неговият — пламнал. После впи устни в нейните.
Силно и страстно. Горещо. Езиците им се преплетоха безразсъдно, трептящи от сласт. Никол тихо застена. Ейдриън падна на колене и я привлече към себе си. Положи я по гръб и покри лицето й с отчаяни, жадни целувки. Целуваше клепачите й, челото, бузите, слепоочията, брадичката, устните, шията. Никол стенеше.
— Никол — прошепна той и притисна твърдото си, стегнато тяло към нея. Искаше му се да й каже много неща, но бе толкова объркан, че не можеше да намери думите, с които да ги изрази.
Никол го сграбчи яростно и пламенно отвърна на целувката му. Ейдриън повдигна далите й, напипа отвора на долните й гащи, улови плата с две ръце и ги разкъса.
След секунди освободи тежкия си, набъбнал фалос и безжалостно проникна в нея. Тя потръпна от яростната му атака, но бе твърде късно. Той беше забравил, че е девица, беше забравил всичко. Опита се да забави бесните си тласъци, опита се да спре лудостта, която го бе завладяла, но не успя.