Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Не се опитвай да го разпознаеш — предупреди Гершон младия мъж. — Това остави на нас. Ти само установи тайниците и ги обслужвай. Ще ти изпращаме списъци с онова, което искаме да знаем — няма да ги разбереш, защото ще са на арабски. Според нас Йерихон не говори много английски, а може би и въобще не говори. Не се опитвай да превеждаш онова, което ти изпращаме. Просто го сложи в тайника, предназначен за съобщения от теб за него, и направи съответния знак с тебешир, за да знае той, че трябва да си събере пощата. Когато видиш неговия знак, побързай и ти да събереш твоята.
В отделна стая Алфонсо Бенс Монкада получи новия си багаж. В него имаше фотоапарат, който изглеждаше като туристически „Пентакс“, но работеше с касета за сто кадъра, плюс един съвсем обикновен на външен вид алуминиев триножник, за да може апаратът да се фиксира точно над лист хартия. Разстоянието беше предварително зададено на фотоапарата.
В тоалетната му торбичка имаше запалителни химикали под формата на одеколон, както и различни невидими мастила. Папката за писма съдържаше хартия, обработена за тайнопис. Накрая му казаха какви са начините да се свърже с тях — методът беше разработен, докато той се подготвяше в Чили.
Щеше да пише писма, свързани с любовта му към шахмата — той и без това си беше запален шахматист, — на приятел с когото си кореспондираше — угандиеца Джъстин Бокомо, който пък работеше в сградата на Генералния секретариат в Ню Йорк. Писмата му щяха винаги да пътуват от Багдад с дипломатическата поща на ООН за Ню Йорк. Отговорите щеше да получава също от Бокомо в Ню Йорк.
Макар и Бенс Монкада да не знаеше това, в Ню Йорк имаше угандиец на име Бокомо. А също и катса на Мосад в службата за кореспонденция, който да прехваща писмата му.
Писмата на Бокомо щяха да имат обратна страна, която, след обработка, щеше да разкрива списъка с въпроси на Мосад. Той трябваше да се снима, когато наоколо няма никого, и да бъде предаден на Йерихон чрез един от установените тайници. Отговорите на Йерихон вероятно щяха да бъдат на паякообразния арабски шрифт. Всяка страница трябваше да бъде снимана по десет пъти (за да няма дефект), а филмът изпратен на Бокомо.
Когато се върна в Багдад, младият чилиец със свито сърце установи шест тайници, предимно зад разхлабени тухли в стари стени или в разрушени къщи, под плочи в задни улички и една — под каменния перваз на витрината на изоставен магазин.
Всеки път си мислеше, че ще го спипа страховитата АМАМ, но както винаги гражданите на Багдад изглеждаха любезни и никой не обръщаше внимание на любопитния чуждестранен турист, който бродеше из Стария квартал, Арменския квартал, пазара за плодове и зеленчуци в Касра и старите гробища; навсякъде откриваше порутени стари стени и разклатени плочи.
Описа местата на шестте тайника, три за съобщения от него за Йерихон и три за отговори от Йерихон до него. Избра и шест места — стени, порти, капаци на прозорци, където един невинен знак с тебешир ще подскаже на Йерихон, че има съобщение за него, или на него — че Йерихон има готов отговор, който трябва да се прибере.
Всеки знак с тебешир отговаряше на различен тайник. Записа местоположението на тези тайници и месната за знаци с тебешир толкова точно, че Йерихон да може да ги открие само по писменото описание.
През цялото време беше нащрек да не би да го следят с кола или пеш. Само веднъж забеляза, че го наблюдават, но го правеха така нескопосно и рутинно, сякаш АМАМ имаше дежурни дни за следене на дипломати. На следващия ден вече никой не вървеше по петите му.
Когато приготви всичко, написа го на пишеща машина, а след като запамети всяка подробност, унищожи лентата, снима листа, унищожи използваната хартия и изпрати филма на господин Бокомо. Посредством залата за кореспонденция в сградата на ООН на Ист Ривър в Ню Йорк малкият пакет се върна при Давид Шарон в Тел Авив.
По-опасната част от операцията беше как да се предаде тази информация на Йерихон. Това означаваше едно последно писмо до онази проклета пощенска кутия в Багдад. Шарон писа на „своя приятел“, че документите, от които има нужда, ще бъдат депозирани точно по пладне след 14 дни, на 18 август 1988-ма и ще трябва да бъдат прибрани не по-късно от един час след това.
Точните инструкции на арабски се намираха у Монкада на шестнайсети. В дванайсет без пет на осемнайсети той влезе в пощата, посочиха му пощенската кутия и той пусна в нея обемистия пакет. Никой не го спря, нито арестува. Час по-късно Йерихон отключи кутията и извади пакета. Той също не беше нито спрян, нито арестуван.