Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
— Успял бил! — извика. — Така ли го наричаш? Почти ми умря в краката без да можеш да ми кажеш и една дума от доклада, който ти поисках, накара ме да изглеждам като глупак пред всички. Ако това е успех, обясни ми какво е провал.
— Аз ли съм те накарал да изглеждаш като глупак? — Лъвицата едва успяваше да сдържи смеха си. — Слез на земята. За това нямаш нужда от помощ, приятелче. Какво съм направил? Привлякъл съм вниманието към твоята жестокост, вероятно, защото бях почти мъртъв. Че кой магьосник задържа някой джин в този свят, докато стане твърде слаб да оцелее? Изненадан съм, че не ме довърши.
Очите на Мандрейк проблеснаха.
— Те искаха да го направя! — извика той. — Те искаха да изтръгна информацията от теб и да те оставя да умреш! Какъв глупак съм, че те спасих! Пуснах те и това ме остави беззащитен срещу цялата разруха, която причини. В резултат на това с кариерата ми почти сигурно е свършено. Може би дори с живота ми. Враговете ми се обединяват. Утре съм на процес, благодарение на теб.
Гласът му трепереше, очите му се навлажниха — буквално можеше да се чуе звукът на тъжни цигулки. Воинът-лъвица изплези език и издаде непочтителен звук.
— Всичко това можеше да се избегне — рекох свирепо, — ако ми имаше доверие и ме освобождаваше по-често. Щях да съм в по-добра форма и лесно щях да избегна демоните на Хопкинс.
Той бързо вдигна поглед.
— Аха. Значи си намерил Хопкинс?
— Не сменяй темата. Казах: грешката е изцяло твоя. Трябваше да имаш вяра в мен. Но дори и след всичките тези години, след това, което направих за теб с Лавлейс, с Дювал, с Анархиста и Стридата…
Той трепна.
— Не споменавай последния.
— … дори и след всичко това — продължих безмилостно — ти се промени, стана типичен магьосник, третира ме като враг. Аз съм гаден демон, следователно не може да ми се има доверие да… — Спрях. — Какво? Слушай, този твой смях наистина ме дразни.
— Но е точно така! — извика той. — Не може да ти се има доверие. Ти наистина ме лъжеш.
— Кажи един случай.
Очите му проблеснаха.
— Кити Джоунс.
— Не знам за какво говориш.
— Каза ми, че е мъртва. А аз знам, че е жива.
— Ах. — Мустачките ми леко увиснаха. — Виждал ли си я?
— Не.
— Тогава грешиш. — Съвзех се, доколкото можах. — Тя е възможно най-мъртва. По-мъртва не съм виждал. Онзи голем я погълна цяла. Ам! Измляска с уста и тя изчезна. Тъжно, но все пак няма за какво да се тревожиш след всичките тези години… — Тук малко се смалих. Не ми харесваше погледът му.
Мандрейк кимна бавно. Червените петна на гнева се бореха с белите за място на лицето му. Резултатът беше равен — петдесет на петдесет.
— Погълната цяла ли каза? — рече той. — Странно, май си спомням как твърдеше, че големът я бил изгорил на пепел.
— О, така ли? Да, ами той направи и това. Първо това. Преди поглъщането… ох!
Без предупреждение, магьосникът вдигна копието и ме смушка. Бях твърде бавен, твърде слаб да реагирам — копието ме уцели право в диафрагмата. Ахнах шокирано, погледнах надолу… и отново се успокоих.
— Погрешният край — казах. — Това е тъпата част. Мандрейк също го бе забелязал. Изруга безсилно и захвърли копието надалеч, извън пентаграмата. Стоеше взрян в мен, дишаше тежко, опитваше се да овладее емоциите си. Измина около минута. Пулсът му се успокои.
— Знаеш ли къде е? — попитах.
Не каза нищо.
Заговорих тихо.
— Остави я на мира. Тя не ти вреди. Освен това ти спаси живота, помниш ли? Не излъгах за това.
Понечи да заговори, после леко тръсна глава, сякаш насила искаше да изхвърли темата от ума си.
— Бартимеус — каза той, — заявих пред теб онзи ден, че ще те освободя, ако изпълниш мисията си успешно и въпреки безкрайните ти провокации, аз държа на думата си. Кажи ми какво стана като проследи Дженкинс и ще те пусна да си вървиш.
Мускулестите ръце на лъвицата бяха скръстени. Тя го изгледа от много високо.
— Завинаги?
Очите му се извърнаха настрана.
— Никога не съм казвал това.
— Но аз, да. Ако не съм в огромна грешка, моята информация е единственото нещо, което може да те спаси да не отидеш в Тауър. Прав ли съм?
Той изскърца със зъби.
— Смятам, че Хопкинс е замесен в някаква конспирация. Ако мога да я осуетя, вероятно ще се спася, да.
— Тогава, какво ще кажеш? Информацията ми е ценна. Няма да се разочароваш.
Гласът му направо не се чуваше.
— Така да бъде… Ако е достатъчно ценна.
— Такава е. Добре, така е по-приемливо. Разумно споразумение, точно както едно време. Знаеш ли, Мандрейк — рече замислено лъвицата, — нещата бяха по-добри, когато беше малък. Тогава ти имаше повече разум в главата си.