Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)

Когато ездачите пришпориха конете си, луната избяга в небето, та издребня, а крепостта порасна и се вдигна нагоре.

И конете спряха на брега на Дон и бялата грамада на крепостта се издигна пред ездачите като замръзнала огромна вълна. А сенките в дълбоките оврази — защото Саркел се вдигаше на един полуостров на Дон, та от три страни я обикаляха стръмни оврази, сянката в основата на белите зидове чернееше, та крепостта сякаш излиташе от недрата на нощта. И водите на Дон бяха сиво — сребърни, лъскави като разтопен метал.

Хан Кубрат с хората си мълчаливо влезе през вдигнатата желязна врата. А ходникът през дебелите каменни стени беше покрит, та екотът на копитата кънтеше в ушите. И мракът в ходника беше гъст, не като светлия мрак в нощта, и светлината на факлите мътнееше, та ханът изведнъж намрази зидовете на крепостта и му се прииска да обърне коня си и да се върне в степта. Но ходникът свърши и пред Кубрат бледо засвети залятият от луната крепостен двор. Там се вдигаха три кръга бойни шатри, защото трите оногурски стотни, които живееха в крепостта, отказваха да влязат в каменните постройки, а в летен пек и зимни бури стояха в шатрите си. И в средата на всеки кръг се вдигаше шатрата на стотника — и трите конски опашки върху знамената светеха на тъмното небе. Хората стояха наредени в три редици сред двора, без факли, огрени от луната — и се сториха на Кубрат като тълпа призраци, която го посреща. И хората бяха спешени, а не на коне. Той побърза да мине край редиците на мълчаливите воини, за да скочи от седлото пред широките стъпала на каменната сграда, която заемаше дъното на триъгълната крепост. И всички наричаха тази сграда Жълтия дворец.

От камък беше построен Жълтият дворец, но сякаш не тежеше върху земята, защото беше повдигнат на каменни колони. И тъй като подът се отделяше на няколко крачки от земята, то под целия дворец зееше тъмна зала, пълна с жълтите кълба на горящи факли. Кубрат мълчаливо и бързо се изкачи по стълбището, което водеше към двореца. И без да спира, Кубрат погали десния от двата бронзови лъва, които лежаха от двете страни на входа. А целите лъвове лежаха тъмни и тежки под луната, само гривите им, та и мъжките им части светеха, тъй като всеки, който влизаше в двореца, винаги ги барваше за щастие.

И още в самото каменно преддверие беше топло, защото цялата сграда бе пронизана от тръби, по които се лееше топъл въздух от нарочна пещ в приземието на двореца. И Кубрат се изкачи направо на третия кат, защото на първия кат се простираше залата за събиране, а на втория кат се криеха книгите на Ван Фу. И само третият кат имаше стаи, които надвишаваха крепостните зидове, та можеше да се видят степта и реката. Когато Кубрат отвори първата врата, лъхна го ухание на рози, когато отвори втората врата, усети мирис на смирна, и чак третата стая миришеше на шатра, защото беше увесена от потона до пода със зверски кожи. В стаите нямаше цветя, ами навремето, когато преди четиридесет години обновяваха крепостта, в мазилката примесиха по волята на Ван Фу цели делви благовония. И сега стаите вечно миришеха на градина. И стените на третата стая бяха покрити с кожи, защото Кубрат не обичаше неподвижните застинали каменни зидове, а кожите потрепваха като стени на шатра. И в тази стая прозорците бяха вечно отворени, за да влиза степният вятър.