Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Свързах две стаи, за да получа желания ефект. Представлява аристократично погребение в древен Рим. — Дръпна я настрани. — Нека ти обясня. Първо изработват носилка, после слагат дивана върху нея. Върху него се поставят два матрака. Може би от това ще излезе добро начало за серията. Разбира се, в момента факлите светят с обикновени червени крушки, но ние бихме могли наистина да ги запалим. Старецът, който ми изработи тази носилка бе истински майстор. Направи я точно като на картинката, която му дадох. Погледни плодовете и цветята, които е скулптурирал в дървото. Пипни ги.

Сграбчи ръката й и я прокара по носилката.

— А този манекен е цяло съкровище. Облечен е точно както биха облекли мъртъв аристократ. Открих тези странни одежди в един магазин за маскарадни костюми. Какво ли шоу са представлявали тези погребения! Представи си. Глашатаи, музиканти, запалени факли…

Внезапно спря и се намръщи.

— Наистина се увличам, като се захвана с тази тема, Маги. Извини ме.

— Не, очарована съм — отвърна тя, като се опитваше гласът й да прозвучи спокойно и се надяваше той да не забележи, че дланта, която най-сетне освободи, бе влажна.

— О, добре. Е, има само още една стая. Ето я. Стаята с ковчезите. — Отвори последната врата. — Доста интересно е и тук, не мислиш ли?

Маги отстъпи назад. Не желаеше да влиза в тази стая. Само преди десет дни лично бе избрала ковчег за Нюела.

— Всъщност, Ърл, трябва вече да се връщам — промърмори тя.

— О, щеше ми се да ти бях обяснил за тях. Може би ще дойдеш пак. До края на седмицата ще получа най-новия. Оформен е като самун хляб. Бил направен за тялото на фурнаджия. Обичаят в африканските култури е починалият да се погребва в ковчег, който символизира начина на живот на мъртвеца. Включих тази история в лекцията си пред един женски клуб тук, в Нюпорт.

Маги осъзна, че може би така той й даваше повода, който тя търсеше.

— Често ли изнасяш лекции в Нюпорт?

— Вече не. — Ърл затвори бавно вратата на стаята с ковчезите, сякаш не му се искаше да я напуска. — Чувала си да казват, че никой не е пророк в собствената си страна, нали? Първо очакват да им работиш без хонорар, а после те обиждат.

Дали имаше предвид лекцията си в „Латъм Майнър“? — зачуди се Маги. Затворените врати на стаите не пропускаха светлина и коридорът бе изпълнен със сенки, но въпреки това тя видя, че лицето му бе почервеняло.

— Не вярвам някой да те е обидил? — попита тя с овладян и изпълнен със съчувствие глас.

— Случи се веднъж — отвърна мрачно той. — Ужасно се разстроих.

Не посмя да му каже, че Лаям й беше разказал за случката със звънчетата.

— О, чакай малко — рече бавно тя. — При посещението си при мисис Шипли в „Латъм Майнър“ май чух за някакъв неприятен инцидент, когато си бил така любезен да изнесеш лекция там. Нещо свързано с дъщерята на мисис Бейнбридж?

— Точно това имах предвид — отвърна остро Ърл. — Тя така ме разстрои, че престанах да изнасям една от най-ефектните си лекции.