Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

После, когато тя се усмихна, добави:

— Но си права. Наистина се безпокоя. Този следобед мисис Бейнбридж не се чувстваше добре и щях да съм много по-спокоен, ако бях наблизо, просто в случай, че се наложи. Така че…

— О! — Тя въздъхна, като знаеше какво щеше да последва. — Колко жалко! С такова нетърпение очаквах да видя всички довечера, да се повеселим заедно. Обичам гостите ни, но ми се струва, че им посвещаваме целия си живот.

Именно на такава реакция се беше надявал.

— Няма да позволя да си развалиш вечерта — рече той твърдо. — Ти остани и се повесели. Всъщност, задръж стаята и за през нощта и се върни утре. Не искам да шофираш през нощта, освен ако аз не карам след теб.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм. Само ще се появя на партито и ще тръгна обратно. Можеш да поздравиш от мен всички, които питат. — Предупредителният сигнал в мозъка му бе завил пронизително като сирена. Искаше му се да се втурне през глава, но спря да я целуне за довиждане.

Тя обгърна лицето му с ръце.

— О, скъпи, надявам се нищо лошо да не се случва на мисис Бейнбридж, поне още дълго време. Тя е много възрастна, разбира се, и не може да се очаква, че ще живее вечно, но е толкова мила. Ако ти се стори, че има някакъв сериозен проблем, моля те, извикай веднага личния й лекар. Не ми се иска да подписваш още един смъртен акт толкова скоро след предишния. Помисли си за всички неприятности при смъртен случай.

Той отстрани дланите й от лицето си и ги стисна. Искаше му се да я удуши.

68

Когато се прибра, Маги дълго стоя на верандата, като си поемаше дълбоко въздух, вдишвайки свежия, чист, солен аромат на океана. Струваше й се, че след посещението в музея миризмата на смърт е заседнала в ноздрите й.

Ърл Бейтмън се забавляваше със смъртта, помисли си тя, и усети как по гърба й пробяга тръпка на отвращение. Харесва му да говори за нея, да я пресъздава.

Лаям й беше споменал, че Ърл истински се наслаждавал, докато разказвал колко изплашени били обитателите на „Латъм“, когато ги накарал да вземат в ръце звънчетата. Тя разбираше уплахата им, макар че според версията на Ърл за инцидента той е бил разстроеният и това го е накарало да прибере звънчетата в склада на третия етаж.

Може би и двете неща са верни, помисли си тя. Може да му е било приятно да ги изплаши, но сто на сто се е вбесил, когато са го изхвърлили.

Беше изпълнен с такова желание да й покаже всичко в онзи странен музей. Защо тогава не й беше предложил да й покаже и звънчетата? — зачуди се тя. Сигурно не беше само заради болезнените спомени за случилото се в „Латъм Майнър“.

Дали пък причината не беше, че ги слагаше на гробовете на жени от резиденцията — жени, които може да са били сред публиката вечерта на лекцията? Хрумна й друга мисъл. Дали Нюела беше присъствала на тази лекция?

Маги осъзна, че притискаше здраво тялото си с ръце и всъщност трепереше. Когато се обърна да влезе в къщата, взе бележката, която беше оставила за шефа на полицията Брауър. Щом се озова вътре, първото нещо, което видя, бе сложената в рамка снимка, която Ърл й беше донесъл.