Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Вдигна го и чу отвътре приглушен звън.

— О, Господи, не!

Още преди да се насили да бръкне в подплатената с кожа вътрешност, тя знаеше какво щеше да намери. Пръстите й се сключиха над хладен метал и докато издърпваше предмета, тя бе сигурна, че е открила онова, което убиецът на Нюела беше търсил — липсващото звънче.

Нюела го е взела от гроба на мисис Райнлендър, помисли си тя, докато мозъкът й работеше с непоколебимост, която не се влияеше от треперещите й ръце. Погледна го втренчено — бе точно копие на звънчето, което беше взела от гроба на Нюела.

По ръба му имаше засъхнала пръст. Миниатюрни частички мека пръст се изсипаха през пръстите й.

Маги си спомни, че в джоба на златистия шлифер също имаше пръст, а когато закачаше вечерния костюм онзи ден й се беше сторило нещо да пада.

Нюела е била облечена с шлифера, когато е взела това звънче от гроба на мисис Райнлендър, каза си тя. Сигурно се е изплашила. Оставила го е в джоба си нарочно. Дали в деня, когато го е открила, деня, преди да умре, е променила и завещанието си, зачуди се Маги?

Дали то по някакъв начин е потвърдило съмненията, които Нюела вече е имала спрямо резиденцията?

Ърл твърди, че поръчаните от него звънчета са в склада на музея. Ако и дванадесетте все още са там, то може би някой слагаше други върху гробовете, заключи тя.

Маги знаеше, че Ърл се беше върнал в Провидънс. И че ключът за музея се намираше под саксията на верандата. Дори да съобщеше на полицията за звънчетата, те нямаше да имат законно право да влязат в музея и да търсят дванадесетте звънчета, за които Ърл твърдеше, че са там, при положение, че приемеха думите й насериозно, разбира се, което вероятно нямаше да стане.

Но той наистина ми предложи да посещавам музея по всяко време, за да се опитам да измисля нагледни материали за телевизионните му предавания, помисли си Маги. Ще взема фотоапарата си. Това ще ми послужи като извинение, ако случайно някой ме види.

Аз обаче не искам никой да ме види, каза си тя. Ще изчакам да се стъмни, после ще отида с колата дотам. Има само един начин да бъда сигурна. Ще погледна в склада за кутията със звънчетата. Обзалагам се, че няма да намеря повече от шест в нея.

И ако е така, ще знам, че е лъжец. Ще направя снимки, за да мога да ги сравня със звънчетата на гробовете и с двете, които имам.

После утре, когато дойде полицай Брауър, ще му дам лентата, реши тя, и ще му съобщя, че според мен Ърл Бейтмън е намерил начин да си отмъсти на обитателите на „Латъм Майнър“. И го прави с помощта на сестра Зелда Марки.

Отмъщение? Маги замръзна, щом си даде сметка за какво по-точно мислеше. Да, оставянето на звънчета върху гробовете на обитателки на резиденцията, участвали в унижаването му, би било форма на отмъщение. Но дали това е било достатъчно за Ърл? Или по някакъв начин бе свързан и със смъртта им? А и онази сестра Зелда Марки — очевидно тя пък бе свързана по някакъв начин с Ърл. Дали би могла да му е съучастничка?