Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Споменът за този ден винаги изпълваше очите на Маги със сълзи. Иска ми се в момента и аз да имах някаква жалейна екипировка, помисли си тя, докато бършеше навлажнените си бузи.

— О, Маги, ти се трогна — рече Ърл с благоговение. — Колко си състрадателна. Та на този етаж, както ти казах, стаите показват погребалните обичаи на двадесетия век.

Дръпна една тежка завеса.

— В тази стая съм илюстрирал версията на Емили Поуст за много малко погребение. Виждаш ли?

Маги погледна вътре. Фигурата на млада жена, облечена в бледозелена копринена роба, бе положена върху тапициран с брокат диван. Дълги кестеняви къдрици се сипеха върху тясната сатенена възглавница. Ръцете й бяха сключени върху букетче изкуствени момини сълзи.

— Не е ли очарователно? Не изглежда ли така, сякаш е заспала? — прошепна Ърл. — И виж. — Посочи дискретно сложената близо до вратата сребърна поставка за книга. — В днешно време там биха се подписвали гостите. Вместо това ето какво направих аз — преписах една страница от оригиналната книга на Емили Поуст за грижите за опечалените. Нека ти я прочета. Наистина е много интересна.

Гласът му заехтя в твърде тихата стая.

— „Изпитващите мъка трябва да бъдат насърчавани, ако е възможно, да седят в слънчеви стаи и там, където има открит огън. Ако чувстват, че не им е по силите да седнат на масата, трябва да им се носи много малко храна на поднос. Чаша чай, кафе или бульон, тънка препечена филийка, варено яйце, мляко, ако го обичат горещо, или млечна баница. Студеното мляко не е подходящо за онези, които вече са сковани от студ. Готвачът би могъл да предложи нещо, което обикновено е било по вкуса им…“

Спря.

— Не е ли страхотно? Колко хора днес, независимо дали разполагат с пари или не, имат готвач, който да го е грижа какво е по вкуса им? Нали? Струва ми се, че от това ще излезе прекрасно нагледно средство, а на теб? Символите за началото и за края обаче трябва да са по-всеобхватни.

Улови я за ръката.

— Знам, че не разполагаш с много време, но те моля да се качиш горе с мен. Притежавам някои великолепни копия на архаични предмети от погребалните церемонии. Банкетни маси, например. Като че ли хората навсякъде по света подсъзнателно са разбирали, че смъртта трябва да включва банкет или празненство в края на ритуала, защото продължителното страдание е изтощително за индивида и за обществото. Имам на разположение типични примери.

— После следва посветената на самото погребение секция — продължи ентусиазирано той, докато изкачваха стълбите. — Споменавал ли съм ти за обичая на суданците да удушават водача си, когато станел стар или немощен? Нали разбираш, принципът бил, че водачът символизира жизнеността на нацията и никога не бива да умира, иначе и нацията щяла да умре с него. Така че когато водачът очевидно започнел да губи мощта си, тайно го убивали, а после го зазиждали в направена от кал колиба. Обичаят повелявал да се вярва, че не е умрял, а по-скоро е изчезнал. — Засмя се.