Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]». Краткое содержание книги:
— Какво откри, Джим? — запита Брауър.
Хагърти се отпусна в един стол.
— Вероятно същото като тебе, шефе. Пет от шестте починали жени са живеели в богаташкия старчески дом.
— Точно така.
— Нито една от петте не е имала близки роднини.
Брауър го погледна благосклонно.
— Много добре.
— Всички са починали в съня си.
— Ъ-хъ.
— И д-р Лейн, директорът на „Латъм Майнър“, е бил лекуващият лекар във всеки един от случаите. Което означава, че той е подписал смъртните актове.
Брауър се усмихна одобрително.
— Наистина бързо схващаш.
— Освен това — продължи Хагърти, — онова, което не го пише в статиите е, че когато умреш в „Латъм Майнър“ собствеността върху стаята или апартамента, който си купил, се връща към управата, тоест те могат да бъдат продадени отново и то бързо.
Брауър се намръщи.
— Не бях се замислил за тази страна — призна той. — Току-що говорих със съдебната лекарка. На Лара също й е направило впечатление всичко това. Прави проверка на д-р Уилям Лейн. Вече е проучила миналото на една медицинска сестра там, Зелда Марки. Иска този следобед да дойде с мен да поговорим с Маги Холоуей.
Хагърти като че се замисли.
— Познавах мисис Шипли, жената, починала в „Латъм Майнър“ миналата седмица. Много я харесвах. Сетих се, че най-близките й роднини още са в града. Поразпитах и разбрах, че са отседнали в „Харбърсайд Ин“, така че наминах натам.
Брауър зачака. Хагърти си бе придал възможно най-безпристрастно изражение, което, както той знаеше, означаваше, че се беше натъкнал на нещо.
— Изказах им съболезнованията си и поговорих малко с тях. Оказа се, че вчера кой мислиш е бил в „Латъм Майнър“? Маги Холоуей, разбира се.
— Защо е ходила там? — запита рязко Брауър.
— Гостувала е на възрастната мисис Бейнбридж и на дъщеря й. След това обаче се качила горе и говорила с роднините на мисис Шипли, които опаковали личните й вещи. — Въздъхна. — Мис Холоуей изказала странна молба. Обяснила, че мащехата й, Нюела Мур, която водела курс по изобразително изкуство в „Латъм“, помогнала на мисис Шипли да направи една скица и ги попитала дали ще имат нещо против да я вземе. Любопитното обаче е, че нея я нямало.
— Може би мисис Шипли я е скъсала.
— Малко е вероятно. Както и да е, по-късно някои от обитателите на резиденцията също се отбили да поговорят с роднините на мисис Шипли, така че те ги попитали за скицата. Една от възрастните жени казала, че я е виждала. Трябвало да представлява плакат от Втората световна война, на който шпионин подслушва двама работници от военната промишленост.
— И защо мис Холоуей би искала подобна скица?
— Защото Нюела Мур нарисувала собственото си лице и това на Грета Шипли над тези на работниците от военната промишленост, а на мястото на шпионина познай кого е нарисувала?
Брауър погледна Хагърти с присвити очи.
— Сестра Марки — рече детективът със задоволство. — И още нещо, шефе. По правило, когато някой умре в „Латъм Майнър“, веднага след изнасянето на тялото стаята или апартаментът се заключват, докато роднините не дойдат да приберат по-ценните неща. С други думи, никой не е имал работа да влиза там, така че да вземе скицата. — Направи пауза. — И ти се чудиш, нали?
65
Не отмени срещата за обед, която си беше определил и вместо това изяде един сандвич и пи кафе зад бюрото си. Беше инструктирал Триш да отклонява всички обаждания, освен много спешните, и трескаво работеше, за да разчисти ангажиментите си за следващите няколко дни.
В три часа, точно когато Триш влезе с нова купчина документи, той се обади на баща си.
— Татко, пристигам довечера — рече той. — Опитах се да се свържа с този Хенсън по телефона, но непрекъснато ми отговарят, че го няма. Така че ще дойда и сам ще го открия. Около този човек има много по-гнили неща от това, че дава лоши съвети на възрастни жени.
— Точно така каза и Маги и съм сигурен, че е намислила нещо.
— Маги!
— Тя изглежда смята, че има някаква връзка между Хенсън и жените, подали молби в „Латъм Майнър“. Говорих с Лора Арлингтън и с Кора Гебарт. Оказва се, че Хенсън им се е обадил съвсем неочаквано.
— Защо не са му затворили? Повечето хора не се забъркват по телефона с борсови посредници, които не познават.
— Очевидно му е помогнал фактът, че е използвал името на Алберта Даунинг. Накарал ги е да й позвънят и да я попитат за него. Но после — и именно тук започва интересното — разправял как някои хора имат инвестиции, които непрекъснато губят търговската си стойност поради инфлацията, и просто случайно давал като пример точно акциите и облигациите, които Кора Гебарт и Лора Арлингтън притежавали.