Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Изпрати я до колата й.

— Трябва да се връщам в Провидънс — рече той. — Ще помислиш ли върху нагледните материали, за да ми дадеш някои идеи? Мога ли да ти се обадя след ден-два?

— Разбира се — отвърна тя, докато се плъзгаше с облекчение зад волана. — И ти благодаря — добави, като знаеше, че в никакъв случай нямаше да използва ключа, нито щеше да дойде отново тук, ако зависеше от нея.

— До скоро, надявам се. Поздрави полицай Брауър от мен.

Тя завъртя стартера.

— Довиждане, Ърл. Много интересно беше.

— Гробищната ми експозиция също ще бъде интересна. О, това ми напомни да прибера катафалката обратно в гаража. Гробища. Катафалка. Странно как работи мозъкът, нали? — рече той и се отдалечи.

Докато излизаше на улицата, Маги видя в огледалото за обратно виждане, че Ърл седеше в катафалката с телефон в ръка. Главата му беше извъртяна в нейна посока.

Усещаше очите му, големи и блестящи, да я наблюдават съсредоточено, докато не излезе от полезрението му.

67

Малко преди пет д-р Уилям Лейн пристигна в хотел „Риц Карлтън“ в Бостън, където се даваха коктейл и вечеря в чест на един пенсиониращ се хирург. Съпругата му, Одил, бе пристигнала с колата си по-рано, за да обиколи магазините и да отиде при любимата си фризьорка. Както обикновено при такива ангажименти, тя бе наела стая за следобеда в хотела.

Докато минаваше през Провидънс, първоначалното добро настроение на Лейн постепенно се изпари. Удовлетворението, което беше изпитал, след като Ван Хилърови му се бяха обадили, беше изчезнало, и на негово място в мозъка му зазвуча предупреждение, не много различно от бибипкането на изтощена батерия в пожарен детектор. Нещо не беше наред, но още не беше наясно какво точно.

Сирената в мозъка му се беше включила, точно когато потегляше от резиденцията и Сара Бейнбридж Къшинг му се беше обадила, че пристига отново да посети майка си. Беше го осведомила, че Летиция Бейнбридж й позвънила малко след обеда, за да й каже, че не се чувствала добре и ужасно се била изнервила, тъй като сестра Марки влизала и излизала от стаята й, без да чука.

Вече беше направил забележка на Марки точно по този въпрос след оплакването на Грета Шипли миналата седмица. Какво беше намислила? — ядоса се д-р Лейн. Е, нямаше да я предупреждава отново; не, щеше да се обади в „Престиж“ и да ги накара да я уволнят.

Когато пристигна в „Риц“, Лейн бе направо вбесен. След като влезе в стаята на жена си, при вида на облечената в ефирна роба Одил, която тъкмо започваше да си слага грим, той още повече побесня. Не може да е пазарувала през цялото това време, помисли си с нарастващ гняв.

— Здравей, скъпи — изчурулика тя с усмивка и го погледна кокетно, когато той затвори вратата и тръгна към нея. — Харесва ли ти косата ми? Позволих на Магда да опита нещо малко по-различно. Измъкналите се къдрички не са прекалено много, надявам се? — Завъртя закачливо глава.

Наистина Одил имаше красива бяло руса коса, но на Лейн му беше омръзнало да го карат да й се възхищава.