Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Маги седна, странно очарована от този мъж. Забеляза промяната в изражението на Ърл Бейтмън, от който сега се излъчваше почти религиозна унесеност. От живия пример за неловък, завеян професор той се беше превъплътил напълно в сладкогласен месия. Дори начинът, по който седеше, се беше променил. Скованата ученическа стойка бе изчезнала и пред нея седеше мъж, който се чувстваше удобно, уверено и в свои води. Беше се привел към нея с подпрян на страничната облегалка ляв лакът и леко наклонена глава. Вече не гледаше втренчено в нея, вместо това погледът му бе прикован някъде малко вляво.

Маги усети как устата й пресъхва. Несъзнателно беше седнала на двуместното канапе и сега си даде сметка, че той гледаше точно зад нея, втренчен в мястото, където бяха открили изкривеното тяло на Нюела.

— Знаеше ли, че изнасям лекции върху погребалните обичаи? — попита отново той и тя сепнато осъзна, че не беше отговорила на въпроса му.

— О, да — отвърна бързо тя. — Не си ли спомняш? Каза ми го вечерта, когато се запознахме.

— Наистина бих искал да поговоря с теб за това — рече сериозно Бейтмън. — Разбираш ли, една кабелна компания проявява голям интерес и ми предлагат да направя телевизионна серия, при положение, че съм в състояние да осигуря теми поне за тринадесет предавания по тридесет минути. Това не е проблем. Имам предостатъчно материал, но бих искал да включа и някои нагледни неща.

Маги чакаше.

Ърл плесна с ръце. Сега гласът му бе станал придумващ.

— Човек не бива да се бави с отговора на подобно предложение. Много скоро трябва да започна работа по него. Ти си преуспяваща фотографка. Разбираш от нагледни материали. Би ми направила огромна услуга, ако ми позволиш днес да те заведа в музея си. В центъра е, точно до погребалния дом, който семейството ми някога притежаваше. Разбира се, ти знаеш къде се намира той. Би ли ми отделила един час? Ще ти покажа експонатите, ще ти ги обясня и може би ти ще ми помогнеш да реша кои да предложа на продуцентите.

Направи пауза.

— Моля те, Маги.

Лаям й беше споменал за поръчаните от Ърл копия на викторианските звънчета. Би трябвало да има дванадесет от тях. Ами ако са сред експонатите, помисли си тя. Ами ако сега са останали само шест?

Ако беше така, логично би било да се заключи, че е сложил останалите на гробовете.

— С удоволствие ще дойда — съгласи се тя след миг, — но нали очаквам шефът на полицията днес следобед. Ще трябва да му оставя бележка на вратата, ако случайно пристигне по-рано, че съм с теб в музея и ще се върна преди четири часа.

Ърл се усмихна.

— Много умно, Маги. Така ще имаме достатъчно време.

64

В два часа шефът на полицията Брауър нареди да извикат детектив Джим Хагърти в кабинета му, но разбра, че Хагърти е излязъл само преди няколко минути, като предал, че щял скоро да се върне. Когато той накрая се появи, носеше документи, еднакви с натрупаните върху бюрото на Брауър — копия от некролозите, които Маги Холоуей бе търсила в „Нюпорт Сентинъл“. Хагърти знаеше, че още един комплект бе изпратен на Лара Хорган в кабинета по съдебна медицина в Провидънс, както ги беше помолила.