Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Леле, леле — рече Триш със заядлив, но изпълнен с топлота глас. — Значи тя се казва Маги и ти си се поболял от притеснение за нея. Колко поучително за теб. — После се намръщи. — Чакай малко, Нийл. Наистина се тревожиш, нали?

— Можеш да си сигурна в това.

— Тогава какво чакаш? Тръгвай веднага.

66

— Много се гордея с музея — обясняваше Ърл, докато отваряше вратата на Маги, за да излезе от колата си. Тя бе отклонила предложението му да седне при него и си даде сметка, че той се беше подразнил от отказа й.

Докато караше зад сивия му олдсмобил през града и после покрай погребалния дом „Бейтмън“, тя разбра защо не беше забелязала музея. Той гледаше към една странична уличка в задната част на големия имот и имаше свой собствен паркинг. Сега мястото беше празно, като се изключеше паркираната в ъгъла блестяща черна катафалка.

Ърл я посочи, докато вървяха към музея.

— На тридесет години е — заяви гордо. — Баща ми възнамеряваше да я продаде, когато постъпвах в колежа, но аз го уговорих да ми я подари. Държа я в гаража тук и я изкарвам само през лятото. Именно тогава каня посетители в музея си, макар и само за по два часа през уикендите. Някак си тя придава атмосфера на мястото, нали?

— Предполагам — отвърна неуверено Маги. През последните десет дни видях достатъчно катафалки за цял живот, помисли си тя. Обърна се да разгледа триетажната викторианска къща с широка веранда и пищна украса. Също като погребалния дом „Бейтмън“ и тя бе боядисана в искрящо бяло и имаше черни капаци на прозорците. Тънки черни дипли от креп обточваха външната врата и потрепваха от бриза.

— Къщата е построена през 1850 година от моя прапрадядо — обясни Ърл. — Това бил първият ни погребален дом и тогава семейството живеело на най-горния етаж. Дядо ми построил сегашния погребален дом, а баща ми го разширил. Тази къща известно време била използвана от иконома. Когато продадохме дома преди десет години, отделихме къщата и около четири декара от имота и аз ги получих изцяло. Отворих музея малко след това, макар да събирам експонатите от години.

Ърл улови Маги за лакътя.

— Приготви се да се позабавляваш и не забравяй, че трябва да преценяваш какво да предложа като нагледни материали. Нямам предвид само за отделните лекции, а може би и нещо като символ в началото и края на серията.

Намираха се на верандата. Край парапета бяха наредени саксии с теменужки и диви карамфили, които помагаха човек да се отърси от мрачното погребално настроение. Бейтмън повдигна най-близката саксия и измъкна ключ.

— Виждаш ли колко ти вярвам, Маги? Показвам ти скривалището си. Бравата е стара и ключът е прекалено тежък, за да го нося със себе си.

Спря до вратата и посочи крепа.

— В нашето общество е имало обичай вратата да се драпира по този начин като знак, че домът е в траур.

Господи, как се забавлява с тези неща! — помисли си Маги и леко потрепери. Осъзна, че дланите й бяха влажни и ги мушна в джобовете на дънките си. През главата й мина нелепата мисъл, че не бива да влиза в къща, където има траур, облечена с карирана риза и дънки.