Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

Лаям вероятно никога през живота си не е излизал лошо на снимка, помисли си тя, докато продължаваше да оглежда фотографията. Има голяма прилика между братовчедите, най-вече в структурата на лицето. Но онова, което изглежда странно в Ърл, придава чар на Лаям.

Имах такъв късмет, че Лаям ме заведе на онова парти и забелязах там Нюела, размишляваше тя, докато слизаше надолу по стълбите. Спомни си как едва не я беше пропуснала, решавайки да се прибере вкъщи, след като Лаям се бе оказал толкова зает да тича от една група братовчеди към следващата. Наистина се беше почувствала пренебрегната онази вечер.

Със сигурност обаче той промени отношението си, откакто пристигнах тук, заключи тя.

Колко трябва да кажа на полицай Брауър, когато дойде? — запита се. Дори Ърл Бейтмън да е този, който слага звънчетата на гробовете, в това няма нищо незаконно. Но защо ще лъже, че звънчетата са в склада?

Влезе в спалнята и отвори вратата на гардероба. Единствените дрехи, които продължаваха да висят там, бяха синият вечерен костюм, с който беше облечена Нюела вечерта в „Дъ фор Сийзънс“ и бледозлатистият шлифер, който бе закачила вътре, когато Нийл и баща му преместваха леглото.

Всеки сантиметър от пода на гардероба обаче бе покрит с обувки и ботуши — повечето безредно нахвърляни.

Маги седна на пода и започна да ги сортира. Някои от обувките бяха доста износени и тя ги мяташе зад себе си, за да ги изхвърли. Други обаче като чифта, който, доколкото си спомняше, Нюела носеше на партито, бяха и нови, и доста скъпи.

Вярно, Нюела не беше подредена, но и никога не би захвърлила нови обувки по този начин, реши Маги. Изведнъж дъхът й секна. Знаеше, че чекмеджетата на бюрото бяха преровени от убиеца на Нюела, но дали не беше отделил време да рови и из обувките й?

Телефонът иззвъня и тя подскочи. Сигурно е полицай Брауър, помисли си тя, и осъзна, че изобщо нямаше да й е неприятно да се види с него.

Вместо Брауър обаче се обаждаше детектив Джим Хагърти, за да я уведоми, че шефът му би искал да отложат срещата за рано утре сутринта.

— Лара Хорган, щатската съдебна лекарка, иска да дойде с него, а в момента и двамата са навън по спешност.

— Всичко е наред — отвърна Маги. — Ще бъда тук утре сутринта. После, като си спомни колко спокойно се беше чувствала с детектив Хагърти, когато той се беше отбил да я види, тя реши да го попита за Ърл Бейтмън.

— Детектив Хагърти — започна тя, — този следобед Ърл Бейтмън ме покани да разгледам музея му. — Внимателно подбра думите си. — Това е много необичайно хоби.

— Бил съм там — отвърна Хагърти. — Доста интересно място. Предполагам, че все пак не е толкова необичайно хоби За Ърл, като се вземе предвид фактът, че е от семейство, което от четири поколения се занимава с погребална дейност. Баща му остана много разочарован, че не пожела да продължи бизнеса. Но може да се каже, че по свой собствен начин той го е направил. — Засмя се.