Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Да, а после, след като намерила звънчето на гроба й, явно се е уверила, че в резиденцията става нещо ужасно. Сигурно е задала някои твърде недвусмислени въпроси на сестра Марки, която пък невинно ги е споделила с Одил.

— А Одил е предупредила Лаям — каза Маги. О, Финюела, помисли си тя.

Мисис Бейнбридж стисна устни.

— Парите са били богът на скуайър Мур. Спомням си, баща ми разправяше как Мур безочливо се хвалел, че било по-лесно да ги измъкнеш от някого с измама, отколкото да ги спечелиш честно. Очевидно Лаям Пейн е замесен от същото тесто.

— Сигурно е така — съгласи се Нийл. — Лаям беше прекрасен брокер за клиентите, които не мамеше. За щастие и мисис Гебарт, и мисис Арлингтън ще могат да си получат обратно парите, които са му поверили от личните му авоари.

— И още нещо — рече Маги. — Одил е взела скицата, която Нюела и мисис Шипли бяха направили. Една от прислужниците я видяла и се пошегувала. Одил знаела, че тази скица можела да накара някои хора да се позамислят.

— Радвам се, че д-р Лейн не е бил замесен във всичко това. — Летиция Бейнбридж въздъхна. — О, забравих да ви кажа. Новият ни директор пристигна вчера. Изглежда много мил и е с прекрасни препоръки. Не притежава чара на д-р Лейн, но не можем да имаме всичко, нали? Жена му също е приятна промяна в сравнение с Одил, макар смехът й да е доста невъздържан.

Беше време да си тръгват. Щяха да карат един след друг до Ню Йорк.

— Ще се отбием да ви видим, когато дойдем пак през ноември — обеща Маги, докато се навеждаше да целуне Летиция Бейнбридж по бузата.