Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
— Всичко е покрито с мрака на неизвестността — каза Шаблика, — всяко издирване е безнадеждно.
— Защо да е безнадеждно? — избухна Змагител. — А тайният надпис? В него може да става дума за тези неща. А германските сандъци? А германската «акция» преди отстъплението? Нали вероятно са криели нещо?
Не ми се нравеше, че този разговор се води пред ксьондза. По-добре той по-малко да знаеше за събитията. И за онези от края на петнадесети век и от началото на седемнадесети. И за онези от четиридесет и четвърта година. Докато не докажа, че свещеникът е или изчадие на ада, или е чист като стъкло.
А Сташка Речиц, може би поразена от тона, с който Змагител разказваше, се наведе (косите й с цвят на тъмночервено дърво тежко се спуснаха надолу) и с тънка тресчица в пръстите нарисува на пътечката плана на замъка.
— Ето — каза тя. — Ние във ваше отсъствие проучихме, опипахме земята вдясно от задната кула (пада се надясно, когато се върви натам от входната порта).
— И какво се оказа? — запитах аз.
— Има основи и останки от още една кула. До самия бряг на Олшанка. Така че ако се вземе тя под внимание, вашата «позната» кула ще е трета, а тази втора от края, където някога е била Слуцката порта, сетне зазидана. А не следващата след нея наляво.
— Не мисля така — след малко отвърнах аз. — Тази кула е била разположена встрани. До нея е отивало подземие, защото не са намерени стени, които да свързват тази крайречна кула със замъка. Очевидно крайречната е била водонапорна, прикривала е кладенец или може би примитивен водопровод, който водел от Олшанка към замъка. Дори и затова тя не е можела да бъде «ъглова». Ъгловата си е ъглова, тоест последна в ъгъла. Значи, третата по никакъв начин не може да бъде Слуцката, а другата вляво от нея.
— Трябва да се обмисли това. — Огромните й синьозелени очи с оттенък на лека ирония се вгледаха в мен.
— Кога е била зазидана Слуцката?
— Четири месеца преди смъртта на Витаут Фьодаравич Олшански.
— Още по-добре. Какво би могло да се скрие в кула, през която непрекъснато се минава?
Това май подействува.
— И какво са могли да скрият в отдавна зазидана кула хората на Химлер и Розенберг, последният Олшански? Как са могли да го скрият — там е въпросът.
— Да, сигурно имате право — каза ксьондзът.
Те скоро се пръснаха. Случи се така, че момичетата и Генка се завтекоха нанякъде, май на танци в Олшанка, затова ми се наложи да изпратя Сташка до нейните разкопки на Белая Гара.
Ние мълчахме. Сташка стъпваше леко, леко. Очевидно така ще върви, и когато измине петдесет километра. Истинска походка на скитница, точни, красиви движения.
— Защо този ваш приятел, Змагител, така странно мери разстоянията: «десет километра на наши пари»? Не сме ли имали нашенски мерки?
— Имали сме. И вие прекрасно знаете това. В началото «пеши» и «конен» преход, сетне, от единадесети век до осемнадесети най-разпространената мярка е била верстата. И у нас, и в Полша, и в Московията. Навред названието било едно и също, но дължината — различна. От петстотин до хиляда сажена28. Нали? А от края на XVIII век около хиляда петстотин и шестдесет метра. А у нас в Белорусия изобщо имало две версти: малка — по 789 сажена, и голяма — от 1000 сажена.
— Че какво му струваше да го каже така?
— Е, да кажем, че ви определя среща между първата и втората верста от Олшани. А вие, горката, няма да знаете дали да вървите хиляда петстотин и шестдесет метра, или хиляда деветстотин четиридесет и осем. «А файтонджиите за какво са?» — цитирах аз.
Ние се засмяхме. Сетне тя ме погледна с «морските си очи» и запита:
— Наистина ли бихте ми дали среща? Къде, в края на малката или в края на голямата верста?
— Бих ви определил среща, ако много искате да бъдете нещастна.
— Нима чак толкова нещастна?
— Огледайте ме по-хубавичко.
Тогава направо си глътнах езика. Колко струва неандерталският прадед на варяга до тази светла като ден хубост, с тези черни вежди на вече загорялото лице, с тези тежки коси, притежаващи дълбоко златист отблясък. Не, подобно нещо би било изключителна глупост. Няма зъб да обеля повече. Нямаше защо да подхващам тази тема.
За щастие ни настигнаха Олшански и Ганчаронак. Известно време вървяхме заедно.
— Е, как е? — запита председателят.
— Кълбото се размотава полека-лека — кой знае защо, реших да опипам почвата аз. — Но още е далеч до края.
28
Стара мярка, равна на 2,1356 м. — Б.пр.