Черният Олшански замък
- Автор: Короткевич Владимир Семенович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Черният Олшански замък». Краткое содержание книги:
Той помълча. От короните на дърветата се обаждаше дървесна жаба.
— Е, та какво? Разбрахте ли нещо?
— Нищо. Дали е бил провокатор, дали не — си остава тайна.
— Не се бъркам в такива работи аз — като помълча минута, каза той. — Освен това кой го знае провокатор ли е бил, или не. Кой е доказал това? Кой — обратното, мътните го взели! Това е то… Може да е бил провокатор, а може да е просто жертва… Кой ще отсъди? Мръднал си е пръста някой от по-горните — прав или крив — и ето ти, човече, няколко грама оловен боб.
— Да — казах аз, — доказателства никакви. Празна работа. Колкото по-бързо я забравим, толкова по-добре.
Пронизваща влага ни облъхна от тъмните недра на гората (сигурно близо до пътя имаше влажно дере). И отново плач на кукумявка прониза нощта.
— Да си поговорим ли? — запита изведнъж Висоцки със закачлива усмивка.
— Как да поговорим?
— Ей така.
Той долепи извити длани до устата си и внезапно на двайсет сантиметра от мен прозвуча зловещият, ужасяващ вик призив:
— Ку-ку-мя-у-у… Ку-ку-мя-у-у… Хи-ха-ха-ха-хаа…
Излъганата кукумявка се обади от гората. Сетне Висоцки отново и отново. Едва след това се възцари тишина. Очевидно кукумявката усети нещо неестествено в неговия призив. А може и просто да й омръзна.
— Видя ли — засмя се Висоцки, — излъгахме я все пак.
— Кукумявките, совите са символ на мъдростта.
— Значи, и мъдростта може да се излъже.
— Това невинаги свършва добре.
— В живота твърде много неща не свършват добре. — Той вдигна рамене. — Чудно нещо. Още се споменава онази неясна история. А аз го бях виждал само веднъж на рождения ден на другия братовчед (Крищоф се отби съвсем за малко), а другия братовчед, Уладак, дето германците го разстреляха заради нелегалната му борба, никой не го споменава.
— Човешка благодарност.
— Е, знаем я ние човешката благодарност и взаимопомощ: „Кога ядат и пият, не ни викат. Кога дойде до плащане, тачат да ни дирят“.
— Е-е, не си прав. Рано или късно всичко излиза наяве.
Коларят ме погледна изкриво, но не каза нищо.
Трета глава
През следващите дни в моята плебания26 зачестиха гости. Обикновено идваха Шаблика и Змагител, понякога археолозите в пълен или частичен състав. Случваше се и дядо Мултан да дойде заради културния разговор (самичък или със Стасик и Василко). Два-три пъти се появи и ксьондзът.
През онази вечер компанията се събра в пълен състав. На гредата, която заместваше пейка пред „нашата“ врата за плебанията, се настани слабичката Волат („Нашата дебелана Валентина“), „русичката и черничката“ — Таня Салей и Тереза Гайдучик, Сашка Речиц лично, Шаблика и Змагител. Изнесох столове за дядо Мултан и за ксьондза, а ние с Генка Седун удобно се разположихме право на тревата. Успях да им разкажа за някои резултати от търсенето, като, разбира се, нищо не продумах за най-важното, по-точно за Лапатуха, за братовчедите на Висоцки и, разбира се, за съмнението, което още падаше върху отец Леанард Жихович, който присъствуваше тук.
Вдигна се врява като на пазар. Възникна нещо като средновековен диспут: всеки предлагаше своя теза, всички се нахвърляха срещу него със своите антитези, всеки беше нещо като „адвокат на дявола“, необходим на всеки средновековен диспут (като не изключваме и Белорусия), личност, която е трябвало да оборва кандидата например за бакалавър с различни коварни и дори непозволени, дори еретически въпроси. Да предположим, че кандидатът предлага тезата, че зачатието ма Христос е било непорочно и невинно и че по Успение (на 15 или на 28 октомври нов стил) Мария се е споминала девствена. В отговор „адвокатът на дявола“ е поставял коварен въпрос, за който, ако не е бил по време на диспут, „адвокатът“ щял да бъде изгорен на клада или да бъде затворен в каменна яма година и шест седмици27 (разбира се, ако наблизо е имало такава тъмница, иначе можело да си остане безнаказан). Диалогът между тях е можел да изглежда така:
Диспутантът: „… и в деня на успението тя била девствена.“
Адвокатът на дявола: „Не, сетне родила братя на Христос. «Майка му и братята му стояха вън до къщата, като искаха да говорят с него»“… (Евангелие от Матея, 12, 46).
Диспутантът: „Не, уважаеми. Малко по-нататък: «И като посочи с ръка… учениците си, каза: Ето Моята майка и Моите братя» (Евангелие от Матея, 12, 49).
26
Къща на ксьондз. — Б.пр.
27
С редки изключения (когато човек е бивал главатар на някаква опозиционна група или движение) в средновековна Белорусия никой не е бил осъждан на тъмница за повече от година и шест седмици. Езуитщината на съдиите понякога се изразявала в това, че по някакви причини не можели да произнесат смъртна присъда, а година и шест седмици тъй наречена тежка тъмница им се струвало малко; когато омразата им към осъдения била твърде голяма, го спускали в тъмница in fundo, трап, облицован с камъни, дълбок дванадесет лакътя от прозорчето, през което спускали затворника, а след това и храната му. Гладът, влагата, вечният мрак довеждали дотам, че когато затворникът излизал след година и шест седмици, бил с прекършено здраве, понякога полудял, понякога — сляп. — Б.а.