Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Гаврил заизкачва стъпалата към горния етаж. Кабинетът се беше превърнал в страховита кутия на Пандора. За Роко онова помещение криеше тайни, които бяха в състояние да преобърнат добре подредения му живот.
Гаврил натисна дръжката. Ако Рочели беше проявил добрината да изчака и да не излее злобата си върху Дарко, синът му вероятно още тънеше в дебрите на блажено неведение. Беше настъпил обаче моментът да го накара да се изправи очи в очи с истината и да я приеме, колкото и да изглежда отблъскваща. Колкото и да го нарани. Колкото и горчив привкус да остави в душата му.
Бутна вратата. Малкият кабинет тънеше в мрак. Завесите бяха спуснати. Нещата стояха по местата си.
Гаврил посегна към ключа на лампата. В този миг улови движение. В дъното се раздвижи удължена сянка.
Домакинът запали лампата и се вторачи във фигурата върху дивана.
— Какво правиш тук? — В гласа му прозвуча облекчение. — След пет минути те чакам да вечеряме.
Дарко се сви в края на коженото канапе. Гаврил обърна гръб. Спря на прага и извърна глава.
— Къде е Роко?
Дарко заби лакти в коленете си.
— Да не си оглушал?
— Може и да съм.
— Къде е Роко?
— Тръгна си. — Дарко затвори очи, облегна се назад и скръсти ръце върху корема си.
— Къде отиде?
— Не каза. Пък и не се сетих да попитам.
Гаврил въздъхна и направи крачка назад.
— Ставай да вечеряме! Трябва да говорим.
— Нямаме какво толкова да си кажем.
Гаврил пристъпи към дивана.
— Тук вече грешиш. Трябва да ти кажа някои неща.
— Не си прави тоя труд. Каквото е имало да казваш, е трябвало да го направиш преди време.
— И тук не си прав.
— Разбира се. Единственият, който винаги има право, си ти.
— Никога не съм твърдял подобно нещо.
— Но винаги си го показвал. С поведението си, с отношението си към останалите, с незачитането на мнението им.
— Несправедлив си и го знаеш…
— Нищо не знам. А и не искам да узнавам…
— Както решиш. — Гаврил се отправи към вратата. — Ако все пак промениш решението си, ще бъда долу. — Той притвори вратата.
Онзи своенравен хлапак пак беше отпрашил нанякъде. Без пари, без документи, без заповед за освобождаване.
Гаврил нахлу в банята и завъртя крана на душа. Предстоеше му още една безумно дълга нощ. Трябваше час по-скоро да открие Роко. И да го върне в селото, преди хлапакът да е извършил поредната глупост. След това щеше да се обади на майка му и да й го изпрати обратно. Поодърпан, посмачкан, но преобразен.
Герев въздъхна. Преди това обаче малкият трябваше да осъзнае, че животът е низ от отговорности. Двадесет години младият Рочели беше живял с усещането, че баща му урежда всички сметки. Бързо, безшумно, безпроблемно. Въпросът беше, че този път младежът беше извършил престъпление. Въпреки това нехаеше за последствията. Не даваше пет пари за живота на другите. Вълнуваше се единствено от мисълта за собствената си позагладена кожа.
Гаврил пъхна ръка под ледената струя. Роко Рочели беше пристигнал в селото с мисия. И той, Гаврил Герев, щеше да му помогне да я осъществи. Не го ли направи, усилията му през всичките тези години отиваха на вятъра…
Гаврил захвърли дрехите върху стола. Водата се стече върху раменете му.
Дарко все някога щеше да му прости. За да продължи обаче да крачи уверено по пътя на живота, момчето трябваше да проумее, че невинаги, когато губиш, си неудачник. В неудачник се превръщаш единствено когато се предадеш. А Гаврил никога нямаше да допусне младият Герев си да прекара остатъка от живота си на колене…
Трета част
83
Дафни пристигна в селото през един горещ летен ден, когато жегата бе подгонила жителите и повечето от тях се бяха изпокрили по домовете си. Беше единственият пътник, който слезе от автобуса в три. Погледът й обходи безлюдния площад, порутените мазилки на съседните сгради, оплютата от мухите врата на магазина. Младата жена се усмихна и намести върху главата си широката сламена шапка. Приведе се и стисна дръжката на огромната пътна чанта.
— Имате ли нужда от помощ? — Гласът долетя зад гърба й и Дафни вдигна очи. До нея стърчеше набит младеж на не повече от двадесет. Беше късо подстриган, с широки мускулести рамене и кръгли светли очи, които гледаха меланхолично.