Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Гаврил се приведе към ухото на пациента.
— Прекрасно знаеш за какво говоря. — Той облиза устни. — Става въпрос за жълтиците — изрече поверително посетителят.
Делийски не разбра. Върху лицето му пробяга сянка на недоумение. Той сбръчка нос и се наведе към рамото на Герев.
— Изпуснал съм епизоди, така ли?
Гаврил хвърли бърз поглед към вратата. Всеки миг на прага щяха да цъфнат докторите.
— Човек като теб не изпуска нищо…
— Интересно, защо тогава имам чувството, че пристигаш от друга действителност?
Герев преглътна.
— Действителността е същата. Хората са същите. Неволите им са същите. Само парите са по-малко.
— Това… смущава ли те?
— Изобщо.
— В такъв случай всичко е наред.
Върху лицето на Гаврил пропълзя усмивка.
— Знам си, че си страшно разбран. — Той се изправи. — Ще намина пак. Ще ти донеса вино от тазгодишната реколта.
Делийски го изгледа навъсено.
— Сядай долу и ми обясни откъде изникнаха проклетите жълтици!
— Не са изникнали. Винаги са си били там.
Лейтенантът го измери недоволно от глава до пети.
— Смяташ и този път да ти се размине, така ли? Да се измъкнеш на пръсти. И да зачеркнем всичките ти прегрешения. — Делийски пое дълбока глътка въздух. Гърдите му се издуха. — Няма да стане, брат. Този път ще си кажеш всичко. Без да те питам. И без да пропускаш ни-щич-ко.
— Казах ти вече. Нали това ти беше болката? Сега можеш да спиш спокойно. Да престанеш да се въртиш като грешен дявол нощем в леглото и да си блъскаш главата с гатанки.
— Страшно благородно от твоя страна! Просто се чудя как се уредих с такъв приятел. Намотаваш зад гърба ми цяла плетеница от подмолни ходове, забъркваш се в каши със съмнителни типове, цялото село говори, че си убиец, но това изобщо не ти пречи да нахлузиш най-невинната си физиономия и да се появиш тук, за да ми кажеш, че съм невероятно разбран.
Герев постави ръка върху рамото на началника.
— Не се гневи, брат. Огледай се! Ами че ти си щастливец! Около теб цари мир и любов. Колибите са почти готови. Роко е свободен. Иманярите ще получат това, за което драпат от години. А на теб няма да ти се налага да обикаляш баирите и да дебнеш какви ги вършат.
Делийски въздъхна.
— Благодаря ти, че си помислил за всичко. Бях започнал да се притеснявам, че никога няма да разплета тоя идиотски възел.
— Няма защо да ми благодариш. Нали затова са приятелите. За да се притичат на помощ, когато човек е в беда.
Делийски се размърда върху тясното легло.
— Странно, но досега бях убеден, че ако някой е в беда, това си ти. Ти разнасяш насам-натам трупове в тъмни доби. Ти се сдуши с ония разбойници, дето бродят като чакали из планината. Теб те сочат с пръст като вероятния убиец на кмета.
— Няма убийци, Герасиме. Набий си го в главата! Пожарът в планината е нелеп инцидент. Никой не е изпращал екзекутори. Никой не е замислял този трагичен завършек.
Гарвил се загледа през прозореца.
— Много скоро ще го потвърдят и колегите ти от столицата, ще видиш.
— Виждам, че си нагазил дълбоко в блатото. — Делийски изгледа изпитателно приятеля си. — Пропусна само да споменеш, че с Найла сте открили самарянско дружество. И че докторицата е поела в нежните си ръце грижата за Яначко Кречеталото.
Герев облегна гръб върху стъклото на прозореца.
— Яначко не ти е необходим. Така или иначе, като приключим с колибите, шайката на Копача ще се разпадне…
— Чудя се дали наистина го вярваш или само ми пробутваш разни врели-некипели. — Делийски сбръчка вежди. — Ония разбойници няма да се приберат по къщите си. Чергарският живот се е просмукал в кръвта им. Какво си представяш? Че ще тръгнат да пасат овцете и да орат нивите? Ако наистина си го мислиш, значи си по-голям наивник и от мене.
Гаврил се приведе над леглото.
— Ще го направят, Герасиме. Уговорил съм всичко. Всеки ще получи своя дял от парите и ще реши какво да прави с тях.
— Тия пари, дето непрекъснато ми ги навираш в лицето, откъде изникнаха?
— Обясних ти вече…
— Нищо не си ми обяснил! — Гласът на Делийски прокънтя в празната стая. — И не се прави на кретен, защото търпението ми има граници! Щом си дошъл, ще се изповядаш!
Герев се отправи към вратата.
— Някой друг път. Страшно съм уморен. Ще го направя. Обещавам.
— Добре че не се хващам на обещанията ти. И съм наясно колко струва думата ти.